Патрулката хвърчеше покрай царевичните редове по шосето, пригодено за аварийна самолетна писта, със 110 мили в час. Климатикът може и да не работеше, а тапицерията да изглеждаше ужасно, но петлитровият полицейски мустанг все още криеше достатъчно мощ под капака си. Тежкото шаси се люлееше плавно, а в огледалото за обратно виждане Хейзън можеше да види две редици царевици, които се люлееха като бесни подире му.

Той се чувстваше по-добре, отколкото се бе чувствал през цялата изминала седмица. Пендъргаст бе извън играта. Държеше здраво разследването в ръце и хватката му щеше да става все по-здрава. Погледна към Честър Раскович, който седеше до него. Шефът по сигурността бе леко пребледнял и по слепоочието му бяха избили капки пот. Изглежда скоростта на патрулката никак не бе по вкуса му. Хейзън би предпочел на дясната седалка да бе Тад, а не този университетски шаран; сблъсъкът, който предстоеше, щеше да бъде от полза за опита на момчето. За хиляден път Хейзън се усети, че му се искаше собственият му син Брад да приличаше повече на помощника му: почтителен, амбициозен, без да се прави на умник. Хейзън въздъхна. Самозалъгване, което точно сега не бе от значение. Онова, което имаше значение, бе да държи в ръцете си Раскович, а чрез него и доктор Фиск. Беше сигурен, че ако изиграеше правилно картите си, Медисин Крийк щеше да спечели опитното поле.

Покрай тях профучаха първите отдалечени фермерски къщи на Дийпър и Хейзън бързо намали скоростта до позволената. Нямаше да е никак от полза да блъсне някое дийпърско хлапе, точно когато случаят се разрешаваше и нещата вървяха в негова полза.

— Какъв е планът, шерифе? — успя да каже Раскович, който отново бе започнал да диша.

— Ще направим посещение на негово благородие господин Норис Лавъндър.

— Кой е той?

— Собственик е на половината град плюс доста ниви. Дава ги под наем. Семейството му е притежавало първото ранчо по тези места.

— Смяташ, че е замесен?

— Лавъндър е замесен във всичко, което става тук. Неслучайно попитах и Ханк Ларсен: кой ще загуби най-много? Е, в това няма нищо загадъчно.

Раскович кимна.

Пред тях вече бе търговската част на Дийпър. В единия край на града имаше магазин на „Хардий“, а в другия на „A&W“; между тях — няколко овехтели или със спуснати кепенци фасади на магазини; бакалница; бензиностанция; паркинг с коли втора употреба за продан; обществена пералня; мотелът „Дийпър слийпър“. Всичко това — построено през петдесетте години. „Би могло да се използва за киноснимки“, помисли си Хейзън.

Зави към паркинга зад Гранд театъра (отдавна изоставен) и фризьорския салон „Хеър аперънт“. В дъното се намираше ниска, едноетажна сграда от оранжеви тухли, изцяло обградена от трептящо на слънцето, обширно асфалтирано пространство. Хейзън паркира пред стъклените врати, прекрачвайки противопожарната лента — незаконно, строго погледнато. Патрулката на Ханк бе правилно паркирана наблизо. Хейзън поклати глава. Ханк просто не знаеше как да върши нещата така, че да предизвиква респект. Остави патрулката с въртящи се като луди „буркани“, за да знаят всички, че е тук по работа.

После бутна небрежно двойните врати и потъна в хладното пространство на сградата „Лавъндър“, следван по петите от Раскович. Хвърли поглед към рецепцията. Една доста грозна секретарка с толкова изпълнителен глас, че граничеше с недружелюбността, рече:

— Можете да влизате направо, шерифе. Очакват ви.

Той докосна периферията на шапката си и закрачи по коридора, надясно, после премина през още няколко стъклени врати. Друга секретарка, още по-смотана от първата, им даде знак с ръка да продължат.

„Грозноватички растат тук, в Дийпър — помисли си той. — Навярно се женят за братовчедите си“.

На прага на офиса в дъното Хейзън се спря и се огледа с присвити очи. Беше доста шикозен, с лъскав космополитен вид — метал и стъкло в различни оттенъци на сиво и черно, прекалено голямо писалище, дебели килими, смокини в големи делви. Няколко евтини гравюри обаче издаваха семплия произход на Лавъндър. Самият Лавъндър седеше усмихнат зад гигантското си писалище и когато погледът на Хейзън се спря върху него, той с лекота се изправи. Беше облечен с анцуг за джогинг, на кутрето му проблясваше платинен пръстен с диаманти. Беше слаб и доста висок и извършваше всичките си действия с маниер, който, според него, издаваше аристократична изящност. Главата му обаче бе прекалено голяма за тялото и с пирамидална форма — много широка усмихната уста под две проницателни, близко разположени очи, над които се издигаше тясно чело, гладко и бяло като току-що отрязано парче говежда лой.

Шериф Ларсен, който щеше да седи от едната му страна, също се изправи.

Лавъндър не каза нищо, само протегна ръка с много малка бяла длан, посочи стол. Това бе предизвикателство: дали Хейзън трябваше да се подчини, или сам да си избере стол?

Хейзън се усмихна, отведе Раскович до мястото му, след което зае своето.

Лавъндър остана прав. Положи детските си ръчици върху писалището и се наведе бавно напред, все още усмихнат.

— Добре дошли в Дийпър, шериф Хейзън. А това, доколкото разбрах, е господин Раскович от Канзаския щатски университет, така ли е? — Гласът му бе гладък, мазен.

Хейзън бързо кимна.

— Предполагам знаеш защо съм тук, Норис.

— Трябва ли да повикам адвоката си? — Лавъндър искаше това да прозвучи като шега.

— Твоя работа. Не си заподозрян.

Лавъндър повдигна вежди.

— Наистина ли?

Наистина. А пък дядо му бе дяволски контрабандист на спиртни напитки.

— Наистина — повтори Хейзън.

— Добре тогава, шерифе. Да започваме ли? Тъй като това е доброволно интервю, си запазвам правото да прекратя разпита във всеки момент.

— Тогава ще започна по същество. Кой е собственикът на земята край Дийпър, избрана като потенциално място за опитното поле на КЩУ?

— Знаеш много добре, че това е моя земя. Дадена е под наем на „Бъсуел Агрикон“, партньор на КЩУ в този проект.

— Познаваш ли доктор Стантън Чонси?

— Разбира се. Аз и шерифът го разведохме и му показахме града.

— Какво е мнението ти за него?

— Навярно същото като твоето.

Лавъндър се усмихна леко и това бе достатъчно Хейзън да разбере какво бе мнението на Лавъндър за Чонси.

— Знаеше ли предварително, че Чонси е избрал за място на опитното си поле Медисин Крийк?

— Не. Той си пазеше добре картите в играта.

— Преговарял ли си преотдаване под наем на КЩУ земя за опитното поле?

Лавъндър се размърда лениво и наведе тежката си глава на една страна.

— Не. Не исках да поставям сделката под съмнение. Казах им, че ако изберат Дийпър, ще получат земята на същата цена като „Бъсуел Агрикон“.

— Но си възнамерявал да увеличиш наема.

Лавъндър се усмихна.

— Скъпи приятелю, аз съм бизнесмен. Надявах се на по-високи наеми за бъдещите им полета.

Скъпи приятелю.

— Значи си очаквал работата да се разрасне.

— Естествено.

— Ти си собственик на дийпърския „Слийп мотел“, нали?

— Знаеш много добре, че е така.

— И държиш франчайза за „Хардийс“?

— Може да се каже, че това е най-добрият ми бизнес тук.

— И притежаваш всички сгради от „Спортни стоки“ на Боб до „Хеър аперънт“, нали така?

— Това е записано в публичните архиви, шерифе.

— Притежаваш и Гранд театъра — засега празен — и си собственикът на „Стек джойнт“ и мини търговския център на окръг Край?

— Пак всеизвестни неща.

— Колко твои наематели през последните пет години развалиха договорите си и излязоха от бизнеса?

Лавъндър си оставаше усмихнат, но Хейзън забеляза, че бе започнал да върти пръстена около кутрето си.

— Финансовите ми дела са си моя работа, благодаря много.

— Нека тогава да отгатна. Петдесет процента? „Рукъри“ затвори, „Бук Нук“ отдавна не работи. „Раунд ъп“ на Джими излезе от бизнеса миналата година. Мини центърът е две трети празен.