— Трябва да посоча, шерифе, че мотелът сега е сто процента зает.

— Да, защото е пълен с хора от медиите. Какво ще стане, когато голямата история приключи? Ще стане пак толкова популярен, колкото мотела „Бейтс“.

Лавъндър още се усмихваше, ала в извивката на влажните му устни, които заемаха цялата долна част на лицето, не се четеше веселост.

— Колко наематели закъсняват с изплащането на наемите си? Работата е там, че не си в състояние да им тропнеш по масата и да ги изгониш за неплатен наем, нали така? Кой ще заеме мястото им? По-добре да намалиш наема, да се отложат нещата, да напишеш някое и друго писмо.

Пак не последва отговор. Хейзън се отпусна, остави мълчанието да се проточи, избирайки момент за нова атака. Погледът му се спря на стената със снимки на Норис Лавъндър с най-различни звезди — Били Картър, братът на президента; неколцина футболисти; родео звезда; певец на кънтри и уестърн. На няколко от тях Хейзън забеляза и трети човек — висок, мургав, мускулест и не усмихващ се — Люис Макфелти, дясната ръка на Лавъндър. Не го видя, когато пристигнаха, макар да се огледа за него. Още едно доказателство в подкрепа на хипотезата му. Хейзън свали поглед от страховития на вид мъж и се обърна усмихнат към Лавъндър:

— Ти и семейството ти сте притежавали този град в продължение на почти сто години, но изглежда слънцето залязва над империята Лавъндър, а, Норис?

Намеси се шериф Ларсен.

— Виж какво, Дент, това си е чисто сплашване. Не виждам как нещо от споменатото може евентуално да се свърже с убийствата.

Лавъндър го спря с жест.

— Благодаря ти, Ханк, но знам каква е играта на Хейзън още от самото начало. Кучето само си лае.

— Така ли? — отвърна Хейзън.

— Така. Тук не става дума за убийствата в Медисин Крийк. Става дума за това, че моят дядо, както се твърди, е прострелял твоя дядо в крака. — Той се обърна към шефа на сигурността в КЩУ. — Господин Раскович, семействата на Лавъндърови и Хейзънови отдавна имат корени тук, в окръг Край — и някои хора още не могат да преодолеят миналото. — Усмихна се отново на Хейзън. — Вижте какво, господине, това просто няма да мине. Дядо ми никога не е прострелвал дядо ти и аз не съм сериен убиец. Погледнете ме. Можете ли да си ме представите в царевична нива да кълцам някого досущ както онези пуйки, които вие обработвате в Медисин Крийк? — Той се огледа самодоволно.

Няма да мине. Ето ти го — изплува на повърхността като мазнината в яхния. Норис Лавъндър можеше да поръсва речта си с всякакви „наистина“, „скъпи приятелю“ и тем подобни, но въпреки това нямаше да успее да прикрие жалкия си произход.

— И ти си същият като дядо си, Норис — отвърна Хейзън.

— Караш други да вършат мръсната ти работа.

Веждите на Лавъндър отскочиха нагоре.

— Това ми прозвуча като очевидно обвинение.

Хейзън се усмихна.

— Знаеш ли, Норис, кой знае защо не видях приятелчето ти Люис Макфелти, когато идвах насам. Как е той?

— Моят помощник, горкият, има болна майка в Канзас сити. Тази седмица му дадох отпуск.

Усмивката на Хейзън се разтегли.

— Надявам се да не е нещо сериозно.

Пак настъпи мълчание.

Хейзън се прокашля и продължи:

— Ти можеше да изгубиш много, ако това опитно поле бе дадено на Медисин Крийк.

Лавъндър отвори дървена кутия, пълна с пури и я бутна през писалището към Хейзън.

— Знам, че си закоравял пушач, шерифе. Заповядай.

Хейзън погледна кутията. Кубински, разбира се. Поклати глава.

— Господин Раскович? Пура?

Раскович също поклати отрицателно глава.

Хейзън се облегна назад.

— Можеше да изгубиш всичко, нали?

— Има ли някой нещо против, ако запаля? — Лавъндър бръкна в кутията, взе си пура и я вдигна въпросително нагоре между два пръста.

— Давай — каза Ханк и хвърли на Хейзън злобен поглед.

— Човек има право да пуши в кабинета си.

Хейзън изчака Лавъндър да вземе малко сребърно ножче, да отреже крайчето на пурата, да се наслади на работата си, да вземе златна запалка, да подгрее единия край на пурата, да близне другия й край, да я мушне в широката си уста и да я запали. Процесът отне няколко минути. След това Лавъндър се изправи, отиде до прозореца, скръсти малките си ръце зад гърба си, огледа паркинга, като лениво пуфкаше и вадеше от време на време пурата, за да се взре във върха й. Зад стройната му фигура Хейзън виждаше хоризонта — черен като нощта. Бурята идеше и този път щеше да бъде много силна.

Мълчанието продължи, докато Лавъндър най-сетне не се обърна.

— А — рече той на Хейзън, имитирайки изненада. — Тук ли сте още?

— Чакам отговор на въпроса си.

Лавъндър се усмихна.

— Не споменах ли преди пет минути, че това интервю свърши? Колко небрежно от моя страна.

И той се обърна към прозореца, пуфкайки пурата си. След което каза през рамо:

— Внимавайте да не ви застигне бурята, господа.

Хейзън рязко потегли от паркинга, оставяйки добро количество гума по асфалта подире си. След като излязоха на главния път, Раскович го погледна.

— Каква бе тази история за твоя и за неговия дядо?

— Просто димна завеса.

Последва мълчание и той усети с раздразнение, че Раскович още очаква отговор. Пренебрегна раздразнението с усилие. КЩУ трябваше да му бъде съюзник, а Раскович бе ключът към това.

— Лавъндърови са започнали с ранчо, а после през двайсетте години са направили много пари от контрабанда с алкохол — обясни той. — Контролирали са нелегалното производство в окръга, купували са стоката от контрабандисти и са я дистрибутирали. По онова време дядо ми е бил шериф на Медисин Крийк и една нощ той и още двамина от данъчните спипали Кинг Лавъндър близо до къщата на Краус да товари муле с чиста проба контрабанден алкохол — старият Краус имал спиртоварна зад туристическата си пещера. Последвала схватка и дядо ми бил прострелян. Предали Кинг Лавъндър на съд, но той подкупил съдебните заседатели и бил изцяло оневинен.

— Наистина ли смяташ, че Лавъндър стои зад тези убийства?

— Господин Раскович, в полицейската работа човек търси мотив, средства и възможност. Лавъндър има мотив, а е и проклет кучи син, който би постигнал всичко с пари. Онова, което трябва да открием сега, са средствата и възможността.

— Честно казано, аз не си го представям да извърши убийство.

Този Раскович беше истински тъпанар! Хейзън се опита внимателно да подбере думите си.

— Аз наистина мисля онова, което казах в офиса му. Не смятам, че той е извършил сам убийствата — това не е в стила на Лавъндър. Той би наел някой убиец да свърши мръсната работа. — Замисли се за миг. — Бих искал да си побъбря с Люис Макфелти. Имал болна майка в Канзас сити, виж ми окото.

— Къде отиваме сега?

— Ще разберем точно колко уязвим е Норис Лавъндър. Първо ще проверим данъчното му досие в градския съвет. След това ще поговорим с някои от кредиторите и враговете му. Ще разберем доколко дълбоко е затънал в калта с този бизнес с опитното поле. Това е бил последният му шанс и няма да се учудя, ако вече не е заложил фермата на това бъдещо поле.

Той замълча. Малко пъблик рилейшънс никога няма да навредят.

— Ти как мислиш, Честър? Ценя мнението ти.

— Хипотезата е правдоподобна.

Хейзън се усмихна и насочи колата към сградата на градския съвет на Дийпър. Хипотезата му бе правдоподобна и още как!

В два и половина следобед Кори лежеше неспокойна на леглото си и слушаше „Туул“ на CD плейъра. В стаята й трябва да бе четирийсет градуса горещина, но след случилото се предишната нощ тя не смееше да отвори прозореца си. Струваше й се невъзможно да повярва, че онзи мъж от КЩУ бе убит на улицата им. Ала пък, от друга страна, цялата изминала седмица бе невероятна.

Погледът й се отклони към прозореца. Навън огромни буреносни облаци с форма на наковални се носеха по небето и се смрачаваше преждевременно. Ала от приближаващата буря ставаше само още по-задушно.