Сега вече Райт избухна.

— Този музей се затваря само три пъти в годината: на Коледа, на Нова година и в Деня на благодарността — натърти той. — Това е безпрецедентно! Ще направи ужасно впечатление. — Той изгледа многозначително Пендергаст. — А и не съм убеден, че имате пълномощия за всичко това. Мисля, че би трябвало…

Той млъкна. Пендергаст беше вдигнал слушалката на телефона.

— Какво правите? — попита директорът.

— Доктор Райт, това става отегчително. Вероятно ще се наложи да обсъдим въпроса с министъра на правосъдието.

Пендергаст започна да набира номера.

— Един момент — каза Райт. — Сигурен съм, че можем да го обсъдим, без да намесваме други хора.

— Зависи от вас — отвърна Пендергаст, след като набра номера.

— За Бога, затворете този телефон! — гневно възкликна Райт. — Разбира се, че ще окажем пълно сътрудничество… в рамките на разумното.

— Много добре! И ако в даден момент отново ви се стори, че нещо е неразумно, ще предприема този вариант.

Той затвори внимателно слушалката.

— Щом като ще сътруднича — добави Райт, — мисля, че имам право да бъда информиран какви мерки са взети след последното зверство. Доколкото мога да преценя, напредъкът ви е твърде незначителен.

— Естествено, докторе — съгласи се Пендергаст. Той огледа листата върху бюрото. — Според показанията на вашите контролни часовници последната жертва Джоли е срещнал смъртта снощи малко след десет и половина. Аутопсията би трябвало да го потвърди. Както знаете, бил е разкъсан като предишните жертви, докато е правел караулната си обиколка, независимо че стълбището, където са го намерили, не е част от обичайния маршрут. Може да се е отклонил заради подозрителен шум или нещо подобно. Възможно е да е спрял, за да пуши. Близо до свода точно пред изхода на стълбището беше открит фас от наскоро изпушена цигара с марихуана. Естествено, ще изследваме трупа за наркотици.

— Господи, само това липсваше! — изпъшка Райт. — Все пак не открихте ли някакви надеждни улики? Какво ще кажете за всички тези слухове за някакъв див звяр? Вие…

Пендергаст вдигна длан и го изчака да млъкне.

— Не бих искал да обсъждам, преди експертите да се запознаят с наличните доказателства — някои от тях може да изберем измежду вашите служители. За протокола, засега не сме открили никакви следи, които да доказват присъствието на животно в близост до местопрестъплението. Трупът е намерен проснат в дъното на стълбището, макар да е очевидно, че нападението е осъществено в горния му край, което личи от кръвта и вътрешностите по стъпалата. Или се е изтърколил по тях, или е бил влачен надолу. Но не се осланяйте на думите ми, доктор Райт — каза Пендергаст и повдигна плик от опаковъчна хартия от бюрото, — вижте сам.

Той извади гланцирана снимка и я постави внимателно върху бюрото.

— Божичко! — изпъшка Райт, вторачен в снимката. — Господ да ни е на помощ.

— Дясната стена на стълбището е покрита с разплискана кръв — обясни Пендергаст. — Ето друга снимка.

Той я подаде на Райт, който моментално я остави върху първата.

— Лесно може да се направи балистичен анализ на разплисканата кръв — продължи Пендергаст. — В този случай доказателствата съответстват на насочен надолу мощен удар, с който жертвата е била изкормена мигновено.

Пендергаст върна снимките в плика и погледна ръчния си часовник.

— Лейтенант Д’Агоста ще контролира заедно с вас дали се спазват условията, които уточнихме — добави той. — Един последен въпрос, докторе. Кой от вашите уредници е най-добре запознат с антроположките колекции тук?

Доктор Райт сякаш не го чу, но скоро отговори с глух глас:

— Доктор Фрок.

— Много добре — каза Пендергаст. — О, още нещо, докторе… преди малко споменах, че музеят може да остане отворен и всичко остава по старому. Но ако между тези стени умре още някой, музеят незабавно ще бъде затворен. Нещата ще излязат извън моя контрол. Разбрахте ли ме?

Райт кимна след продължителна пауза.

— Отлично — продължи Пендергаст. — Осведомен съм, докторе, че откриването на вашата изложба „Суеверие“ е запланувано за този уикенд и че за петък вечерта е насрочен предварителен банкет с многолюдно присъствие. Бих искал нищо да не възпрепятства церемонията по откриването, но всичко ще зависи от това, което открием през следващите двайсет и четири часа. Предпазливостта може да ни принуди да отменим банкета преди откриването.

Левият клепач на Райт затрепка.

— Това е абсолютно невъзможно! Цялата ни рекламна кампания ще пропадне. Отзвукът ще бъде унищожителен.

— Ще видим — отвърна Пендергаст. — А сега, ако няма още нещо, не мисля, че е необходимо да ви задържаме повече.

Райт се надигна с посивяло лице и излезе с вдървени крачки от стаята, без да каже нито дума.

Щом вратата се затвори, Д’Агоста се ухили.

— Разката му фамилията на това копеле!

— Що за език, лейтенант — възкликна Пендергаст, отпусна се в коженото кресло с книгата в ръце и я запрелиства с подновено въодушевление.

— Я стига, Пендергаст! — отвърна изненадан Д’Агоста, оглеждайки съсредоточено детектива. — Забелязах, че си в състояние да зарежеш изтънчените маниери, когато ти отърва.

Пендергаст замига с невинен израз насреща му.

— Съжалявам, лейтенант. Моля да бъда извинен за непристойното ми поведение. Просто не мога да понасям надути бюрократи. Боя се, че понякога ставам твърде рязък с тях. — Той вдигна книгата. — Лош навик, от който не мога да се отърва.

Прозорците на лабораторията гледаха към Ийст ривър със складовете и рушащите се индустриални постройки в Лонг Айлънд Сити на отсрещния й бряг. Люис Търоу беше застанал до прозореца и наблюдаваше един натоварен с боклуци и заобиколен от безброй чайки огромен шлеп, влачен на буксир към морето. „Вероятно такова количество боклук се натрупва за една минута в Ню Йорк Сити“ — мина му през ума.

Търоу обърна гръб към прозореца и въздъхна. Мразеше Ню Йорк, но човек винаги трябваше да избира. Неговият избор беше да понася града и да работи в една от най-добрите лаборатории по генетика в страната или да работи в някоя калпаво оборудвана лаборатория в някое приятно провинциално градче. Засега беше избрал големия град, но търпението му постепенно се изчерпваше.

Чу тихо прозвънване, последвано от глухото свистене на минипринтера. Резултатите започнаха да пристигат. Финалното тихо прозвънване означаваше, че принтирането е приключило. Паралелният процесорен компютър „Омега–9“ на стойност три милиона долара, чиито обемисти сиви кутии заемаха цялата стена, престана да жужи. Само няколко светлинки подсказваха, че все още е включен. Беше специален модел, предназначен за изследване на ДНК и за генни тестове. Търоу пристигна преди шест месеца в лабораторията специално заради тази машинка.

Измъкна разпечатката и я разгледа. Първата страница представяше обобщените резултати, последвани от серия нуклеинови киселини, открити в мострата. До тях имаше колони с букви, идентифициращи ДНК сегментите и гените от изследваната група.

В този случай изследваната група беше необичайна: едри котки. Търсеха генни съответствия с азиатски тигър, ягуар, леопард и американски рис. Беше включил и леопард „чита“, тъй като генетичните му параметри бяха много добре познати. Както обикновено, избраната странична група беше homo sapiens, за да се гарантират точността на резултатите и надеждността на мострата.

Той прегледа обобщените резултати.