Един от партньорите ми бе сър Томас Треслин, който се оказа изключително галантен джентълмен. Стори ми се, че му се зави свят от танца, и аз му предложих да поседнем за малко. Той ми благодари любезно и аз почувствах нарастваща симпатия към този стар човек. Всъщност тази нощ всички ми бяха симпатични.

— Вече съм доста стар за танци, г-це…

— Лий. Аз съм гувернантката, сър Томас.

— О, да. Та исках да ви кажа, г-це Лий, че бе много мило от ваша страна да си помислите за моето удобство, защото съм сигурен, че изгаряте от желание да танцувате.

— Аз също исках да поседна за момент.

— Виждам, че сте толкова добра, колкото и привлекателна.

Спомних си наставленията на Филида и безгрижна слушах комплиментите му, сякаш цял живот не бях чувала нещо друго. Сър Томас продължаваше да разговаря с мен, като че ли бяхме стари приятели.

— Жена ми много обича баловете. Тя е толкова жизнена.

— Да, и е голяма красавица.

Разбира се, бях забелязала лейди Треслин веднага щом влязох в балната зала. Носеше рокля от бледовиолетов шифон — явно много обичаше шифона, изобщо прозрачните и подчертаващи тялото материи — и купища диаманти. Веднага си помислих, че моят тоалет е безличен в сравнение с нейния. Линда Треслин бе ослепително красива както винаги.

Съпругът й тъжно кимна.

Докато разговаряхме, погледът ми се рееше из залата. Внезапно нещо ме накара да погледна нагоре към звездовидния отвор, който така умело бе прикрит от стенописите, че бе незабележим за непосветените.

Сигурна бях, че някой наблюдава бала през тайното прозорче. Сигурно Алвиън — тя винаги гледа оттам. Изведнъж изтръпнах, защото забелязах възпитаницата си сред танцьорите. Днес бе Коледа — голям празник — и тя бе получила разрешение да присъства на бала. Алвиън бе облечена в бяла муселинена рокля с широк син колан, а на корсажа й бе окачена моята сребърна брошка. Отново погледнах нагоре към тайното прозорче: оттам ме наблюдаваха нечии очи.

В девет часа в трапезарията и в салона за пунш бе сервирана вечеря. Всъщност бе подреден студен бюфет и гостите се обслужваха сами, тъй като на Коледа по традиция слугите празнуваха в своята трапезария.

Наблюдавах как тези хора, които бяха свикнали да им прислужват, се суетят с чинии и чаши напред-назад и се заливат в смях. Пред очите ми бяха подредени шедьоврите на г-жа Полгри: студено печено, птици и риби, печива и сладкиши. В центъра на масата бяха поставени огромни купи с горещ пунш и греяно вино, имаше и бутилки с медовина, уиски и джин.

Питър Нанзълок любезно ме въведе в салона за пунш и ме настани на масата, където се бяха разположили сър Томас Треслин и Селестин.

— Аз ще ви сервирам — предложи ми той.

— Нека да ви помогна.

— Няма нужда. Правете компания на Селест. — Сетне ми подшушна закачливо: — Тази вечер не сте гувернантка, а дама. Моля, не забравяйте това! Мой дълг е да ви кавалерствам.

Все пак настоях да го придружа до бюфета.

— Колко сте горда! — прошепна той и нежно докосна ръката му. — Единственият порок на ангелите!

— Наречете го честолюбие, ако желаете.

— Да, и то не ви липсва. Няма значение. Всъщност какво ще си изберете? Корнуолската храна е доста непривична за вас, чужденците. Какъв пирог предпочитате? Бих ви препоръчал традиционния местен деликатес: пирог със свинско и овнешко, ябълки и лук.

— С удоволствие ще го опитам.

— Г-це Лий, Марта… някой казвал ли ви е, че очите ви са с цвета на кехлибар?

— Да.

— А някой казвал ли ви е, че сте красива?

— Не.

— Значи този пропуск трябва незабавно да бъде запълнен.

Аз се усмихнах и точно в този момент в салона влязоха лейди Треслин и Конън. Дамата се настани до Селестин, а Конън се приближи до бюфета.

— Посвещавам г-ца Лий в достойнствата на корнуолската кухня. Кон, тя не знае какво е „хубава жена“, а самата тя е такава красавица, не е ли странно?

Конън се усмихна и ме погледна право в очите.

— Ние наричаме „хубава жена“ сарделите, полети с лимонов сос — рече той и постави няколко риби върху две плата. — Названието е от испански произход и ние винаги се шегуваме, като казваме, че „хубавата жена“ е подходяща храна за всеки испански благородник.

— Това е реликва от времената, когато испански моряци извършвали набези по нашето крайбрежие и нападали хубавите ни девойки.

Алвиън влезе в салона и се приближи до мен. Видя ми се уморена.

— Време е да си лягаш — рекох й аз.

— Гладна съм.

— След вечеря се качваме горе.

Тя кимна и започна да трупа различни деликатеси в чинията си.

Вечерях заедно с Алвиън, Питър, Селестин, сър Томас, Конън и лейди Треслин. Не можех да повярвам, че се намирам сред толкова изискано общество. Брошката на Алис блестеше на гърдите ми и аз отново се замислих за тази жена, която не бях виждала никога. Преди две години тя е заемала моето място, а Алвиън е била твърде малка, за да присъства на бала. Иначе всичко си е било, както и днес.

Спомних си за лицето, което видях да наднича през тайното прозорче, и за думите на Алвиън в нощта на предишния бал: колко много обичала да танцува майка й и как, ако можела да се върне, щяла непременно да дойде на бала. Детето вярваше, че ще види Алис сред танцьорите… Ами ако тя наистина ни наблюдаваше и днес? Чие лице видях зад тайното прозорче?

Това можеше да бъде само Джили и никой друг! Как изобщо можах да си помисля за Алис? Та тя беше мъртва!

Отново насочих вниманието си към разговора на сътрапезниците си.

— Ще ти сипя още уиски, Том — предложи Конън, стана и тръгна към бюфета. Лейди Треслин бързо стана и го последва. Погледът ми бе прикован върху тях. Те бяха прекрасна двойка — най-красивата жена на бала и най-изисканият мъж.

— Чакай да ти помогна, Конън — рече тя и двамата се засмяха.

— Внимавай, разляхме питието!

Отчаяно се взирах в гърбовете им; бях готова да избухна в сълзи, защото виждах колко напразни са надеждите ми.

Линда Треслин хвана под ръка Конън и двамата се върнаха на масата. Този интимен жест дълбоко рани душата ми. Май бях пила прекалено много от сладката медовина.

Време е да се оттегляш, Марта, казах си аз.

Конън протегна чашата с уиски на сър Томас, който я изпи на един дъх. Погледнах към Алвиън и забелязах, че под очите й са се образували тъмни сенки.

— Време е за сън, Алвиън. Изглеждаш уморена.

— Горкото дете! — внезапно възкликна Селестин. — Толкова е късно вече…

— Ще сложа Алвиън да спи — заявих аз и станах. — Хайде да вървим!

— Детето бе полузаспало и едвам се държеше на краката си.

— Пожелавам лека нощ на всички — рекох аз.

— Ще се видим по-късно — каза Питър и се изправи да ни изпрати.

Не му отвърнах. Опитвах се да не гледам към Конън, който и без друго не ми обръщаше никакво внимание, защото разговаряше оживено с лейди Треслин. Когато беше с нея, аз не съществувах за него.

— Au revoir — казах на Питър и останалите разсеяно повториха думите ми. Хванах Алвиън за ръка и с наведена глава прекосих салона.

Часовникът удари дванайсет и Пепеляшка трябваше да напусне празненството.

Настъпи краят на кратката ми слава. Лейди Треслин ме накара да почувствам колко наивни са били мечтите ми.

Алвиън заспа веднага. Мъчех се да не мисля за Конън и лейди Треслин, когато влязох в стаята си и запалих свещите на тоалетната си масичка. Нямаше съмнение, че изглеждах много привлекателна. Всички изглеждат добре на светлината на свещи.

Диамантите проблеснаха и аз веднага си спомних лицето зад тайното прозорче.

Сигурно бях пила прекалено много, защото се осмелих да изляза на стълбите и да се спусна на долната площадка. Откъм слугинския бал долитаха пиянски викове. Вратата на стаята на Джили бе отворена и аз влязох вътре. На лунната светлина успях да различа силуета на детето, което седеше будно в леглото си.