- Значи не работи с тях - обади се Джей Си. - Объркан съм.

- Все пак го доведете - казах и започнах внимателно да оглеждам камерата.

Истината е, че нямах представа какво правя. Защо не взех Айвънс със себе си? Трябваше да се сетя, че ще имам нужда от техник. Но ако взема много аспекти и всички те се мотаят около мен, започват неприятности. Това не е без значение. В момента Айвънс беше много далеч.

- Някой ще помогне ли? - попитах под нос.

- Не ме гледай - каза Айви. - Аз често не мога да накарам дори дистанционното да работи.

- Срежи червената жица - предложи Джей Си. - Винаги е червената жица.

Погледнах го намръщено, след това развих една част от апарата, давайки си вид, че добре знам какво правя. Ръцете ми трепереха.

За щастие Салик изпрати един от хората си да изпълни желанието ми. След това започна внимателно да ме следи с поглед. Сигурно беше чул за инцидента в Лонгуей, където бях разглобил, поправил и отново сглобил сложна компютърна система точно навреме, за да предотвратя експлозията. Но всъщност това беше дело на Айвънс, с малко помощ от Чин, компютърният ни експерт.

Без тях нямаше как да направя каквото и да е в подобно положение. Направих всичко по силите си, за да изглежда иначе, докато единия войник доведе Разон. Разпознах го от снимките, които ми беше показала Моника. Едвам. Устната му беше пукната и кървеше, лявото му око беше подпухнало и вървеше накуцвайки. А когато седна на стола до моя забелязах, че едната му ръка липсва. Чуканчето беше превързано с кървав парцал. Той се прокашля.

- Господин Лийдс, предполагам - каза с едва доловим филипински акцент. - Ужасно съжалявам, че ви срещам тук.

- Внимавай - каза Айви като оглеждаше Разон. Стоеше точно до него. - Наблюдават ви. Не се дръж прекалено дружелюбно.

- Това никак не ми харесва - намеси се Калиани. Те се бе скрила при едни сандъци в ъгъла на стаята. - Често ли изпадате в такива ситуации, г-н Стийв, защото аз не съм свикнала на това.

- Съжалявате, че не срещате тук? - постарах се гласът ми да звучи сурово. - Съжалявате, но не сте изненадан. Заради вас Моника и горилите й разполагат с материал да ме изнудват.

Здравото му око се разшири от изненада. Той знаеше, че информацията не е за изнудване. Поне се надявах на това. Дали разбираше? Осъзнаваше ли, че съм дошъл да му помогна?

- Направих го по принуда.

- Що се отнася до мен, винаги ще си останете мръсник.

- Що за език! - скастри ме Айви.

- Но няма значение, ще ми покажеш как да подкарам тази машина!

- Няма да го направя - отвърна той.

Завъртях отвертката. Умът ми препускаше. Как можех да го доближа достатъчно, за да поговорим тихо, без да предизвикаме подозрение?

- Ще го направиш или…

- Внимавай, глупако! - Разон скочи от стола си.

Един от войниците насочи оръжието си към нас.

- Предпазителят е спуснат - каза Джей Си. - Засега няма опасност.

- Това е много деликатен уред - Разон взе отвертката от ръката ми. - Не бива да го чупиш.

Той започна да развива със здравата си ръка. След това продължи шепнешком: - С Моника ли сте тук?

- Да.

- На нея не може да й се има доверие. Но пък никога не ме е била и не е рязала ръката ми, така че кой съм аз да съветвам кой заслужава доверие?

- Как ви хванаха?

- Похвалих се на майка ми, а тя - на своите роднини. Така вестта стигнала до тези чудовища. Те имат връзки в Израел.

Трепереше. Протегнах се да го успокоя. Лицето му беше бледо. Този човек не беше в добро състояние.

- Свързаха се с мен - той се насили да продължи да върти отвертката. - Твърдяха, че са християнски фундаменталисти от родината ми, желаещи да финансират работата ми, за да намерят доказателства. Не знаех истината допреди два дни. Тогава…

Той млъкна и изпусна отвертката, когато Салик се приближи до нас. Терористът махна и един от хората му стисна Разон за отрязаната ръка. Разон извика от болка.

Войниците го бутнаха на земята и започнаха да го налагат с прикладите на карабините си. Аз гледах ужасен, а Калиани се разплака. Дори Джей Си отвърна поглед.

- Не съм чудовище, г-н Лийдс - каза Салик и приклекна до стола ми. - Аз съм човек с ограничени ресурси. Ще разберете, че в много ситуации е трудно да се направи разлика между двете.

- Моля ви, спрете войниците - прошепнах.

- Опитвам се да намеря мирно решение - каза Салик, но не спря побоя. - Хората ми са принудени да се бият, защото използваме единствените методи, с които разполагаме - методите на отчаянието. Тези методи използват всички революционери, дори основателите на собствената ви страна, за да спечелят свободата си. Ако трябва, бихме убили, но може би няма да се наложи. Мирът се намира на тази маса, г-н Лийдс. Поправете машината и ще спасите хиляди животи.

- Защо я искате? - попитах - За да можете да изнудвате ли?

- За да можем да оправи света - каза Салик. - Трябват ни само няколко снимки. Доказателство.

- Доказателство, че християнството е измама, Стивън - обади се Тобиас. - Това ще е трудна задача за тях, ако исляма приеме Исус от Назарет като пророк. Те не приемат възкресението или много от чудесата, приписвани на по-късните му последователи. С подходящата снимка могат да подкопаят католицизма - религията изповядвана от повечето филипинци - и така да дестабилизират региона.

Признавам, че се изкуших. Не да помогна на чудовище като Салик, но разбирах какво иска да каже. Защо не вземе камерата и не докаже, че всички религии са измамни?

Това ще причини хаос, а в някои части на света - много смърт.

- Вярата не може да бъде съборена толкова лесно - намеси се Айви. - Това няма да причини проблемите, които очаква той.

- Защото вярата е сляпа ли? - попита Тобиас. - Може би си права. Мнозина ще продължат да вярват, въпреки фактите.

- Какви факти? - попита Айви. - Някакви си снимки, които може би не заслужават доверие? Направени с техника, която никой не разбира?

- Вече опитваш да защитиш това, което още не се е случило. Държиш се сякаш знаеш какво ще стане и трябва да се държиш отбранително към доказателство, което може би ще бъде намерено. Какво е нужно, за да погледнеш на нещата от рационална гледна точка? Как може да бъдеш толкова логична за много неща, но да не желаеш да приемеш това?

- Тихо - казах им и хванах глава с ръце. - Замълчете.

Салик ме погледна намръщено. Чак след това забеляза какво са причинили хората му на Разон.

Извика нещо на тагалски или някой от другите филипински езици - може би трябваше да науча тях, а не иврит. Войниците се отдръпнаха, а Салик коленичи и обърна падналия Разон.

Разон рязко бръкна със здравата си ръка под палтото на Салик и измъкна пистолета му. Салик отскочи назад, а един от войниците му извика. Последва едно-единствено тих звук.

Всички в стаята замръзнаха. Един от войниците беше извадил пистолет със заглушител и в паниката си беше застрелял Разон. Ученият лежеше на пода, а мъртвешките му очи бяха широко отворени. Пистолетът на Салик се изплъзна от пръстите му.

- Клетият човек - промълви Калиани и коленичи до него.

В този момент някой повали единия от войниците в коридора изотзад.

Незабавно започнаха крясъците. Скочих от стола и се протегнах за камерата. Салик я достигна пръв и постави ръка върху й, след което се протегна към пистолета си на пода.

Изпсувах и се хвърлих зад сандъците, зад които се беше укрила Калиани преди малко. В стаята изригнаха изстрели и от единия сандък се разлетяха трески.

- Това е Моника! - извика Айви от прикритието си зад бюрото. - Измъкнала се е и ги напада.

Осмелих се да надникна. Точно навреме, за да видя как един от хората на Абу Саяф пада прострелян близо до трупа на Разон. Останалите стреляха по Моника, която се криеше на стълбището водещо към мястото, където ни бяха държали.

- Леле! - Джей Си приклекна до мен. - Измъкнала се е сама. Мисля, че започвам да я уважавам.

Салик извика нещо на тагалски. Не беше тръгнал след мен, а се бе покрил близо до телохранителите си. Стискаше апарата здраво. Двама от хората му го последваха, когато тръгна надолу.


Перейти на страницу:
Изменить размер шрифта: