В средата на май Черния котел и Мършавата мечка научиха, че войниците са нападнали няколко шайени до река Саут Плат. Те решиха да вдигнат лагера и да се придвижат на север, за да се присъединят за повече сила и сигурност към останалата част от племето. След еднодневен поход те установиха лагера си близо до Аш Крийк. На следната сутрин, съгласно обичая, ловците излязоха рано на лов, но бързо се върнаха. Те бяха видели войници с оръдия да се приближават до лагера.

Мършавата мечка обичаше авантюрите и каза на Черния котел, че ще отиде да посрещне войниците, за да разбере какво искат. Той закачи на палтото си медалите от Великия баща Линкълн, взе някои документи, които му бяха дадени във Вашингтон в уверение на това, че е добър приятел на Съединените щати, и яхна коня си, съпроводен от ескорт воини. Мършавата мечка се изкачи на един хълм близо до лагера и видя войниците да се приближават, разделени на четири кавалерийски отряда. В центъра им имаше две оръдия, а в тила на широк фронт се бяха разгърнали няколко фургона.

Вълчия вожд — един от младите воини, които съпровождаха Мършавата мечка, разказва по-късно, че като забелязали шайените, войниците се построили в боен ред.

„Мършавата мечка нареди на нас, воините, да останем по местата си — казва Вълчия вожд, — за да не тревожим войниците, а той тръгна напред, за да поздрави офицера и да покаже документите си… Когато вождът се намираше на двадесет или тридесет ярда от бойната линия, офицерът изкомандува с много силен глас и всички войници откриха огън по Мършавата мечка и по нас. Мършавата мечка падна от коня си точно пред войниците и Звезда, друг шайен, също се строполи от коня си. Войниците тръгнаха напред и стреляха отново по Мършавата мечка и по Звезда, които лежаха безпомощно на земята. Аз бях с група младежи малко настрана. Пред нас имаше отряд войници, но всички те стреляха по Мършавата мечка и шайените, които бяха близо до него. Те не ни обърнаха внимание, докато не почнахме да ги обстрелваме с лъкове и пушки. Бяха толкова близо, че ние простреляхме няколко от тях със стрели. Двама паднаха назад от конете си. По това време бъркотията бе голяма. Още шайени прииждаха на малки групи, а войниците се бяха скупчили и изглеждаха много изплашени. Те стреляха по нас с оръдията. Картечът удряше земята около нас, защото прицелът не беше добър.“

По време на боя Черния котел се появи на кон и започна да язди нагоре-надолу всред воините. „Спрете боя! — викаше той. — Не започвайте война!“ Доста време мина, преди шайените да се вслушат в думите му. „Не бяхме на себе си от яд — казва Вълчия вожд, — но накрая той спря боя. Войниците избягаха. Пленихме петнадесет кавалерийски коня със седла, юзди и дисаги. Няколко войници бяха убити. Мършавата мечка, Звезда и още един шайен също бяха убити, а много бяха ранени.“

Шайените бяха сигурни, че биха могли да убият всички войници и да пленят планинските им гаубици, защото в лагера имаше петстотин воини шайени срещу стотина войници. Затова много от младежите, разярени от хладнокръвното убийство на Мършавата мечка, преследваха отстъпващите войници и водиха с тях бой в движение чак до форт Ларнид.

Черния котел беше объркан от това неочаквано нападение. Той скърбеше за Мършавата мечка — бяха приятели от почти половин век. Спомняше си, как любопитството винаги бе създавало неприятности на Мършавата мечка. Веднъж, докато шайените бяха на приятелско посещение във форт Аткинсън на река Арканзас, Мършавата мечка забеляза блестящ лъскав пръстен върху ръката на една офицерска жена. Несъзнателно той й хвана ръката, за да разгледа пръстена. Съпругът се втурна и го удари с бича си. Мършавата мечка се обърна, метна се на коня си и препусна обратно към лагера на шайените. Той боядиса лицето си и яздеше из лагера, като призоваваше воините да нападнат форта.

„Шайенски вожд е оскърбен!“ — викаше той. Него ден Черния котел и другите вождове едва успяха да го успокоят. Сега Мършавата мечка бе мъртъв и смъртта му събуждаше у воините гняв, много по-силен от обидата при форт Аткинсън.

Черния котел не можеше да проумее защо войниците нападнаха без предупреждение мирния лагер на шайените. Той предположи, че ако някой знае причината, това ще е старият му приятел Малкия бял човек, Уилям Бент. Повече от тридесет години бяха изминали от времето, когато Малкия бял човек и братята му бяха дошли на река Арканзас и бяха построили Бентс Форт. Уилям се бе оженил за Жената кукумявка, а след смъртта и — за нейната сестра, Жълтата жена.

През всички тези години братята Бент и шайените живееха в близко приятелство. Малкия бял човек имаше трима сина и две дъщери, които прекарваха голяма част от времето си с роднините на майка им. Това лято двама от синовете метиси — Джордж и Чарли, бяха на лов за бизони с шайените при река Смоуки Хил.

След като поразмисли по въпроса, Черния котел изпрати вестоносец на бърз мустанг да намери Малкия бял човек.

„Кажи му, че влязохме в бой с войниците и убихме няколко от тях — каза Черния котел. — Кажи му, че не знаем защо и за какво се сражавахме и че бихме искали да се срещнем с него, за да поговорим за това.“

Пратеникът на Черния котел случайно срещна Уилям Бент на пътя между форт Ларнид и форт Лайън. Бент поръча на пратеника да се върне обратно и да предаде на Черния котел, че иска да се види с него при река Куун Крийк. След седмица старите приятели се срещнаха, и двамата загрижени за бъдещето на шайените. Бент особено се тревожеше за синовете си. С облекчение той научи, че те ловуват по Смоуки Хил. Оттам нямаше вести за неприятности, но той знаеше за две сблъсквания, станали другаде. Във Фремонтс Орчард, на север от Денвър, отряд воини кучета бе нападнат от един патрул колорадски доброволци на полковник Джон Чивингтън, които търсеха откраднати коне. Воините кучета водеха със себе си случайно намерени кон и муле и войниците на Чивингтън открили огън, без да дадат възможност на шайените да обяснят откъде са взели животните. След инцидента Чивингтън изпрати по-голям отряд, който нападна един лагер на шайените близо до Сидър Блъфс и уби две жени и две деца. Артилеристите, които бяха атакували лагера на Черния котел на 16 май, също бяха хора на Чивингтън, изпратени от Денвър без право да действуват в Канзас. На командуващия офицер, лейтенант Джордж Ейр, полковник Чивингтън бе заповядал „да убива шайените, където и когато ги намери“.

Уилям Бент и Черния котел се съгласиха, че ако подобни инциденти продължат, скоро в прериите ще пламне всеобща война.

„Нямам намерение, пък и не желая да се бия с белите — каза Черния котел. — Искам отношенията ми с тях да са приятелски и мирни и същото се отнася за племето ми. Не съм в състояние да се сражавам с белите. Искам да живея в мир.“

Бент заръча на Черния котел да не разрешава на своите младежи да нападат за отмъщение и обеща, че ще се върне в Колорадо и ще се опита да убеди военните власти да не продължават по поетия от тях опасен път. След това той се запъти към форт Лайън.

„При моето пристигане там — свидетелствува той впоследствие под клетва — се срещнах с полковник Чивингтън, предадох му разговора между мен и индианците и казах, че вождовете искат приятелство. В отговор той заяви, че не е упълномощаван да сключва мир и че се намира във война с индианците. Мисля, че това бяха думите му. Тогава му казах, че да се продължава войната е твърде рисковано, че голям брой правителствени кервани пътуват за Ню Мексико и за други места, освен това има много цивилни, и че смятам, че той няма достатъчно налични сили за охрана на пътищата, а от това страната ще пострада. Той отговори, че гражданите ще трябва да се защитават сами. След това нямах какво повече да му кажа.“

По-късно през юни губернаторът на територията Колорадо Джон Евънс разпространи циркулярно писмо до „приятелски настроените прерийни индианци“, с което ги информира, че някои техни съплеменници са започнали война с белите. Губернаторът Евънс твърдеше, че „в някои случаи те са нападнали и убили войници“. Той не спомена за войници, нападнали индианците, макар и трите сражения с шайените да бяха започнали именно по този начин. „Поради това Великия баща е сърдит — продължаваше Евънс — и той непременно ще ги преследва и накаже, но не иска да навреди на приятелите на белите. Той желае да ги предпази и да се погрижи за тях. За тази цел аз съветвам всички мирни индианци да се държат настрана от тези, които са във война, и да се събират в безопасни места.“ Евънс заповяда на приятелски настроените шайени и арапахи да се явят във форт Лайън в резервата си, където техният агент Самюел Коли ще ги снабди с храна и ще им покаже безопасните места. „Целта е да се предотврати избиването на мирни индианци по погрешка… Войната с враждебните индианци ще продължи до пълното им подчинение“.