— Те са слизали надолу по Бижу и са намерили един кон и едно муле. Върнали коня на един човек, преди да достигнат Гери, след което отишли в Гери, като очаквали, че ще върнат мулето на някого. Там те научили, че войниците и индианците се сражават надолу по Плат, уплашили се и избягали всички.

— Кой извърши грабежите в Котън Ууд? — запита Евънс.

— Сиуксите. Не знаем от кой отряд.

— И какво смятат да правят сиуксите сега? Мечока отговори на въпроса:

— Планът им е да прочистят цялата страна. Те са разярени и ще вредят на белите както могат. Аз ще бъда с теб и с войските, за да се бия срещу всички, които нямат уши да чуят това, което казваш… Никога не съм навредил на бял човек. Стремя се към нещо добро, винаги ще бъда приятел на белите. Те могат да ми направят добро… Брат ми, Мършавата мечка, загина, като се опитваше да запази мира с белите. Готов съм да умра по същия начин и очаквам това да се случи.

Тъй като нямаше какво повече да се обсъжда, губернаторът запита полковник Чивингтън дали има да каже нещо повече на вождовете. Чивингтън стана. Той беше много висок мъж, с масивен гръден кош и дебел врат, бивш методистки27 проповедник, който беше посветил голяма част от времето си на организирането на неделни училища в миньорските лагери. На индианците той приличаше на голям, брадат бизон мъжкар, в очите на който блести свирепа лудост. „Аз не съм голям боен вожд — каза Чивингтън, — но всички войници по тези земи са под моя команда. Моето правило в сраженията срещу бели или индианци е да се бия, докато противникът не сложи оръжие и не се подчини на военните власти. Те (индианците) са най-близо до майор Уинкуп и могат да отидат при него, когато бъдат готови за това.“

И така, съветът завърши, а вождовете тъй и не разбраха дали са сключили мир или не. Те бяха сигурни само в едно — Високия вожд Уинкуп бе единственият истински приятел измежду войниците, на когото можеха да разчитат. Орловия вожд Чивингтън с блестящите очи каза, че те трябва да отидат при Уинкуп във форт Лайън и те решиха да го сторят.

„Така ние вдигнахме лагера си при Смоуки Хил и се преместихме надолу по река Сенд Крийк, на около четиридесет мили североизточно от форт Лайън — казва Джордж Бент. — От новия си лагер индианците отидоха на посещение при майор Уинкуп и хората от форта изглеждаха толкова приятелски настроени, че малко по-късно арапахите преместиха лагера си точно до самия форт, където се установиха и получаваха редовни дажби.“

Уинкуп отпусна дажбите, след като Малкия гарван и Лявата ръка му съобщиха, че арапахите не могат да намерят в резервата си бизони или друг дивеч и се страхуват да изпратят групи на лов при стадата в Канзас. Те вероятно бяха чули за издадената напоследък заповед на Чивингтън до войниците му: „Убивайте всички индианци, които срещнете!“

Заради приятелските си отношения с индианците Уинкуп скоро изпадна в немилост пред военните власти в Колорадо и Канзас.

Той получи порицание за това, че е довел вождовете в Денвър без разрешение и бе обвинен, „че оставя индианците да командват във форт Лайън“. На 5 ноември майор Скот Антъни, офицер от колорадските доброволци на Чивингтън, пристигна във форт Лайън със заповед да смени Уинкуп като командир на този военен пост.

С една от първите си заповеди Антъни спря дажбите на арапахите и поиска от тях да предадат оръжието си. Те му дадоха три пушки, един пистолет и шестдесет лъка със стрели. Когато няколко дни по-късно група невъоръжени арапахи се приближи до форта, за да замени бизонски кожи срещу храна, Антъни заповяда на стражите си да стрелят по тях. Той се засмя, когато индианците се обърнаха и побягнаха, и каза на един войник, че „те са му досаждали достатъчно и това е единственият начин да се отърве от тях“.

Шайените, които бяха на лагер в Сенд Крийк, чуха от арапахите, че един враждебен, дребен войнишки вожд с червени очи е заел мястото на приятеля им Уинкуп. През Луната на разгонените елени (средата на ноември) Черния котел и група шайени пропътуваха разстоянието до форта, за да се срещнат с новия войнишки вожд. Очите му наистина бяха червени (от скорбут), но той се престори на приятел. Няколкото офицери, които присъствуваха на срещата между Черния котел и Алтъни, впоследствие свидетелствуваха за уверението, дадено от Антъни на шайените, че ако се завърнат в лагера си в Сенд Крийк, ще бъдат под закрилата на форт Лайън. Той също така каза, че младежите им могат да отидат на изток към Смоуки Хил да ловят бизони, докато той получи разрешително от армията, за да им отпусне зимните дажби.

Доволен от думите на Антъни, Черния котел отговори, че той и другите вождове на шайените са имали намерение да се придвижат на юг от Арканзас, за да не бъдат войниците заплаха за тях, но че думите на майор Антъни са ги накарали да се почувствуват сигурни в Сенд Крийк. Те ще прекарат зимата там.

След като делегацията на шайените си замина, Антъни заповяда на Лявата ръка и Малкия гарван да вдигнат лагера на арапахите от околностите на форт Лайън.

— Вървете, ловете бизони и се изхранвайте! — им каза той.

Разтревожени от резкия тон на Антъни, арапахите събраха багажа си и започнаха да се отдалечават. Когато от форта вече не можеха да ги виждат, те се разделиха на два отряда. Лявата ръка и хората му отидоха в Сенд Крийк, за да се присъединят към шайените. Малкия гарван преведе отряда си през река Арканзас и се запъти на юг — той нямаше доверие на Червеноокия войнишки вожд.

Сега Антъни осведоми началниците си, че „банда индианци се е разположила на четиридесет мили от форта… Ще се опитам да ги държа спокойни, докато получа подкрепления.“

Когато на 26 ноември търговецът на форта Джон Смит поиска разрешение да отиде в Сенд Крийк, за да закупи бизонови кожи, майор Антъни прояви необикновена щедрост. Той снабди Смит с армейска санитарна кола, за да превози стоката си, както и с кочияш — редник Дейвид Лаудърбек от Колорадския кавалерийски полк. Нищо друго не би могло така да приспи бдителността на индианците, да създаде в тях чувство за сигурност и да ги накара да стоят в лагера си, както присъствието на търговеца на форта и на един миролюбив представител на армията.

Двадесет и четири часа по-късно подкрепленията, които Антъни искаше, за да нападне индианците, се приближиха до форт Лайън. Това бяха шестстотин души от колорадските полкове на полковник Чивингтън, включително и по-голямата част от Трети полк, създаден от губернатора Евънс с единствената цел да се бие срещу индианците. Когато достигна форта, авангардът го обкръжи и забрани напускането му под страх от смъртно наказание. Приблизително по същото време едно отделение от двадесет кавалеристи се приближи до ранчото на Уилям Бент, намиращо се на няколко мили разстояние на изток, обкръжи дома на Бент и забрани влизането и излизането. Двамата синове метиси на Бент, Джордж и Чарли, и неговият зет метис, Едмънд Герие, стануваха с шайените в Сенд Крийк.

Когато Чивингтън се появи в офицерските помещения на форт Лайън, Антъни го посрещна топло. Чйвингтън заговори за „вземане на скалпове“ и „газене в кръв“. Антъни отговори, че е „чакал подходящ момент, за да се стовари върху тях“ и че всеки човек във форт Лайън гори от желание да се присъедини към похода на Чйвингтън срещу индианците.

Не всички офицери на Антъни обаче горяха от желание или имаха готовност да се присъединят към внимателно планираното от Чйвингтън клане. Капитан Сайлас Соул, лейтенант Джоузеф Крамър и лейтенант Джеймс Конър протестираха, че нападението на мирния лагер на Черния котел би нарушило уверенията за безопасност, дадени от Уинкуп и от Антъни, „че това би било убийство в пълния смисъл на думата“ и всеки участвувал офицер би опозорил униформата на армията.