Накрая вождовете се съгласиха да приемат едни фургон товар — брашно, захар, кафе и тютюн, и в замяна да разрешат на кервана да се придвижи по река Паудър. „Офицерът ми нареди — казва по-късно — Джордж Бент — да държа индианците настрана, докато той разтовари стоките на земята. Искаше да се приближи до реката и да установи там лагера си. Това беше по пладне. След като белите достигнаха реката и наредиха фургоните в кръг, от селото дойде друга група сиукси. Стоките вече бяха разпределени между индианците от първия отряд, а новодошлите поискаха още. Когато офицерът отказа, те започнаха да стрелят по фургоните.“

Вторият отряд сиукси продължи да безпокои Сойърс и Уилифорд още няколко дни, но Червения облак, Тъпия нож; и техните воини не взеха участие. Те се упътиха нагоре по долината, за да проверят дали наистина има войници, които правят форт на Паудър.

Междувременно Звездния вожд Конър бе започнал да строи на река Паудър укрепление на шестдесет мини южно от Крейзи Уман Форк и го бе нарекъл в своя чест форт Конър. Конър имаше при колоната си и една рота разузнавачи пони под командуването на капитан Франк Норт. Поните бяха стари племенни врагове на сиуксите, шайените и арапахите и бяха привлечени за участие в кампанията срещу редовна заплата на кавалеристи. Докато войниците сечаха дърва за укреплението на Конър, поните разузнаваха из местността и търсеха враговете си. На 16 август те зърнаха малка група шайени, която се приближаваше от юг. В нея бе майката на Чарли Бент, Жълтата жена.

Тя яздеше с четирима мъже малко по-напред от основната група и когато видя за първи път поните на един нисък хълм, помисли, че са шайени или сиукси. Поните дадоха с одеялата си знак, че са приятели, и шайените тръгнаха насреща им, без да подозират опасността. Когато шайените се приближиха до хълма, поните ги нападнаха внезапно. Така Жълтата жена, която изостави Уилям Бент, защото е бял, загина от ръката на наемник от собствената си раса. Него ден синът й Чарли бе само на няколко мили източно с воините на Тъпия нож — те се завръщаха след схватката при фургоните на Сонърс.

На 22 август генерал Конър реши, че укреплението на Паудър е достатъчно здраво, за да бъде защитавано само от една рота кавалеристи. Като остави повечето от запасите си там, той поведе остатъка от колоната си във форсиран поход към долината на река Тонг, за да открие толкова индиански вигвами, колкото разузнавачите му можеха. Ако се беше придвижил на север по Паудър, той щеше да срещне хиляди индианци нетърпеливи да влязат в бой — воините на Червения облак и Тъпия нож, които бяха в поход и търсеха войниците на Конър.

Около една седмица след като колоната на Конър напусна Паудър, един воин шайен на име Малкия кон пътуваше през същата област с жена си и малкия си син. Жената на Малкия кон беше от арапахите и семейството бе тръгнало на лятно посещение при роднините в лагера на Черната мечка при река Тонг. Един ден по време на пътуването натовареният на коня на жената вързоп се разхлаби. Когато слезе да го притегне, тя погледна случайно назад през гребена на близкия хълм. Върволица ездачи се движеше по пътеката далеч зад тях.

— Погледни натам! — каза тя на Малкия кон.

— Това са войници! — извика той. — Бързо! Веднага щом превалиха следващия хълм и се скриха от погледа на войниците, те свиха от пътеката. Малкия кон преряза травоя29, на който пътуваше малкият му син, взе момчето зад себе си и те препуснаха направо през полето към лагера на Черната мечка. Пристигането им в галон развълнува мирното селище от 250 вигвама, построено на едно плато над реката. Тази години арапахите имаха много мустанги — три хиляди живот ни бяха заградени покрай потока.

Никой от арапахите не вярваше, че войниците могат да бъдат на разстояние, по-малко от стотици мили, и когато жената на Малкия кон се опита да накара глашатая да предупреди хората, той отговори: „Малкия кон е сбъркал. Той просто е видял индианци да преследват някое животно — нищо повече.“

Малкия кон бе сигурен, че е видял войници и затова побърза с жена си да намери близките и. Брат и, на име Пантерата, почиваше пред вигвама си. Те му съобщиха, че войниците идват и че ще е по-добре веднага да се махнат.

— Опаковай нещата, които ще вземеш със себе си — каза Малкия кон. — Трябва да тръгнем тази нощ.

Пантерата се присмя на своя зет шайен:

— Ти винаги се плашиш и грешиш — отговори — Видял си само няколко бизона. Добре тогава — каза Малкия кон. — Щом не искаш, не тръгвай. Но ние ще заминем довечера.

Жена му успя да убеди някои от роднините си да си стегнат багажа и преди падането на нощта те напуснаха селото и се придвижиха няколко мили надолу по Гонг.

Рано на следващата сутрин войниците на Звездния ездач Конър нападнаха лагера на арапахите. Съвсем случайно един воин, който бе извел на разходка един от своите коне, видя войската да се събира зад гребена на хълма. С най-голямата възможна скорост той препусна обратно към лагера и така даде възможност на част от арапахите да избягат надолу по реката.

Малко по-късно, под звуците на тръбите и стрелбата на една гаубица, осемдесет пони разузнавачи и 250 от кавалеристите на Конър нападнаха селото от две страни. Поните кривнаха към трите хиляди мустанга, които конярите арапахи отчаяно се мъчеха да разпръснат по речната долина. Селото, което допреди няколко минути беше мирно и спокойно, изведнъж стана сцена на страшна суматоха. Конете се изправяха на задните си крака и цвилеха, кучетата лаеха, жените пищяха, децата плачеха, воините и войниците надаваха викове и псуваха.

Арапахите се опитаха да образуват бойна линия, за да прикрият бягството на несражаващпте се, но при първите гърмежи някои жени и деца се оказаха между индианците и кавалеристите. „Войниците — казва един от офицерите на Конър — убиха един воин, който при падането си от коня изпусна двете индиански деца, които носеше. При отстъплението си индианците оставиха децата някъде на средата между двете бойни линии, където никоя от двете страни не можеше да ги достигне.“ (Децата бяха застреляни.)

„Аз бях в селото в ръкопашния бой срещу воините и жените им — казва друг офицер, — защото голяма част от женската половина на тази банда участвуваше в боя не по-малко храбро от дивите си господари. За зла участ на жените и децата хората ни нямаха време да се прицелват… Жени и деца, наред падаха между убитите и ранените.“

Щом сварваха да уловят мустанг, арапахите го яхваха и се изтегляха нагоре по Улф Крийк, а войниците ги преследваха. С войниците беше и един разузнавач, облечен в еленови кожи. Някои от по-възрастните индианци откриха в него свой стар познат, който преди това беше ловувал по Тонг и Паудър и се оженил за една от техните жени. Те го мислеха за приятел. Одеялото, го наричаха те, Одеялото Джим Бриджър. Сега и той беше наемник като поните.

Този ден арапахите се оттеглиха на десет мили и когато войнишките коне се умориха, воините започна настъпват, като използуваха срещу сините куртки старите си закупени от търговците пушки и ги обсипват със стрелите си. Към началото на следобеда Черната мечка и воините му отблъснаха кавалеристите на Конър обратно в селото, но там артилеристите бяха разположили две гаубици и гръмко говорещите оръдия изпълниха въздуха със свирещи парчета метал. Арапахите не можеха да отидат по-далеч.

Докато индианците наблюдаваха от хълмовете, войниците разрушиха всички вигвами в селото, натрупаха колове, покривала на вигвами, дрехи от бизонски кожи, одеяла, кожи и тридесет тона пемикан30 на големи купчини и ги подпалиха. Всичко, което арапахите притежаваха — жилищата им, дрехите и целият им зимен запас храна, се превърна в дим. След това войниците и поните се качиха на конете си и се отдалечиха с пленените мустанги — хиляда животни, една трета от стадото на племето.