7 декември 1895. 13) Щастието е удовлетворяване на потребностите на съществото на човека, живеещ от раждането до смъртта само в този свят, ала благото е удовлетворяване на потребностите на вечната същност, живееща в човека.

1896 г.

27 февруари 1896. 3) Рачински говори: забележете, че по едно и също време с разпространилата се употреба на наркотици през 17 век са започнали и поразителните успехи на науките, особено на естествените. Дали не от това, казвам му аз, е произлязло и лъжовното направление на науката – изучаване на това, което не е нужно на човека, а е предмет на празно любопитство, или е нужно, но не е най-необходимото? Дали именно по това време не е захвърлено най-необходимото, т.е. решаването на нравствените въпроси и приложението им в живота?

5) В борбата с лъжата и суеверията хората често се успокояват със същото количество суеверия, които са разрушили. Това не е правилно. Не бива да се успокояваме дотогава, докато не унищожим всичко, което противоречи на разума и изисква вяра. Суеверието е като рак (cancer). Трябва да се изчисти всичко, ако си се заловил с операция. А оставиш ли съвсем мъничко, и от него отново ще се разрастне всичко.

7) Днес на обяд разговаряха за това, че едно момче с порочни наклонности било изгонено от училище и че би било добре да го дадат в изправително заведение. Това е съвършено същото, което прави човек, живеещ лош, вреден за здравето живот, и който, когато го застигне болест, се обръща към доктора, за да го излекува, но дори не му идва наум, че неговата болест е благодетелен знак, който му е даден за да разбере, че целият му живот е лош и трябва да го промени. Същото е и с болестите на нашето общество. Всеки болен член на това общество не ни напомня, че целият живот на обществото е неправилен и че трябва да се измени, а мислим, че за всеки болен член има или трябва да има учреждение, избавящо ни от този член или поправящо го. Нищо не пречи така на движението напред на човечеството, както това лъжливо убеждение. Колкото по-болно е обществото, толкова повече учреждения има за лечение на симптомите и толкова по-малка грижа за изменението на целия живот.

2 май 1896. Друго важно събитие е книгата на Африкан Шпир. Сега прочетох това, което съм написал в началото на тази тетрадка: по същността си не е нещо друго, освен кратко изложение на цялата философия на Шпир, която не само че не съм чел тогава, но за която не съм имал ни най-малка представа. Това поразително съчинение освети от някои страни и подкрепи моите мисли за смисъла на живота.

5 май 1896. С малък капитал не е изгодно никое предприятие. Колкото повече капитал, толкова по-изгодно: по-малко разходи. Но от това никак не следва, както смята Маркс, че капитализмът ще доведе до социализъм. Може и да доведе, но само до насилствен. Работниците ще бъдат принудени да работят заедно и ще работят по-малко, и заплатата ще бъде по-висока, но ще бъде същото робство. Хората трябва свободно да работят задружно, да се научат да работят един за друг, а капитализмът не ги научава на това. Напротив, научава ги на завист, алчност – егоизъм. И затова от насилственото обединяване чрез капитализъм може да се подобри материалното положение на работниците, но никак не може да се постигне доволството им. Доволство може да се постигне само чрез свободно сдружаване на работниците. А за това е нужно да се учат на приобщаване, да се усъвършенстват нравствено – драговолно да служат на другите, без да се обиждаш, че не срещаш отплата. А никак не можеш да се учиш на това при капиталистическото съревнователно устройство, а при съвършено друго.

17 май 1896. 16) Защо хората така страстно се държат за семейното начало – създаването и възпитаването на деца? Защото за човека, непренесъл съзнанието си от отделното същество в Бога, само това изглежда удовлетворително обяснение за смисъла на живота.

17) Смисълът на живота се открива на човек, когато признае своята божествена същност, затворена в телесна обвивка. Смисълът е в това, че тази същност, в стремежа си към освобождение, към разширение областта на любовта,  с това разширение върши делото Божие, състоящо се в установяване Царството Божие на земята.

20) Главната цел на изкуството, ако има изкуство и ако то има цел, е да прояви, да изкаже истината за душата на човека, да изкаже такива тайни, които не бива да се изказват с прости думи. От това – и изкуството. Изкуството е микроскоп, който насочва художника към тайните на душата и показва на хората тези общи за всички тайни.

22) В последно време започнах да чувствам такава твърдост и сила, които не са мои, а принадлежат на делото Божие, на което искам да служа, че са ми странни раздразнението, укорите, насмешката над хората, враждебни на делото Божие – те са жалки, трогателни.

28) Който живее напълно духовен живот, за него животът тук става толкова безинтересен и тежък, че лесно се разделя с него.

28 май 1896. 1) За мен сега е съвършено ясно, че това, което наричаме зло, е това благо, чието действие още не виждаме.

8 юни 1896. Дочетох Шпир. Прекрасно.

1) Когато човек живее животински живот, той не знае, че чрез него живее Бог. Когато в него се пробужда разумът, той знае това. А знаейки, той се съединява с Бога.

2) В животинския живот човек трябва да се ръководи от инстинкта; разумът, насочен към това, което не му подлежи, всичко ще развали.

19 юли 1896. Господи, отче наш, избави ме от моето гнусно тяло. Очисти ме и не позволявай да погине и заглъхне твоят дух в мен.

26 юли 1896. Цяла нощ не спах. Сърцето боли непрестанно. Продължавам да страдам и не мога да се покоря Богу. Едното: овладях похотта, но – по-лошото – не овладях гордостта и възмущението... Едно ме утешава, не съм сам, а с Бога, и затова колкото и болно да ми е, чувствам, че нещо става. Помогни ми, Боже.

30 юли 1896. 12) Балове, безделие, зрелища, процесии, увеселителни паркове и тем подобни дават страшно оръжие в ръцете на учредителите. Могат да окажат страшни влияния. А ако ги подчинят под контрол, така е то.

13) Вървях по пътя и мислех, гледайки гората, земята, тревата, какво смешно заблуждение: да мисля, че светът е такъв, какъвто ми се представя. Да мисля, че светът е такъв, какъвто се представя на мен, значи да мисля, че не може да има друго познаващо същество, освен мен с моите 6 чувства. Спрях и записах това.

14) Често се удивляват на това, че хората са неблагодарни. А трябва да се удивляват на това, как те могат да бъдат благодарни за стореното им добро. Колкото и малко добро да вършат хората, те знаят несъмнено, че правенето на добро е величайшо щастие. Как хората да благодарят на другите за това, че тези другите са се опили в това велико наслаждение?

15) Свободен е само този, на когото никой не може да попречи да направи това, което иска. Такова дело е само едно: да обичаш.

17) Естетическата наслада е наслада от низш порядък. Затова и най-висшата естетическа наслада оставя неудовлетвореност. Даже, колкото по-висша е естетическата наслада, толкова по-голяма неудовлетвореност оставя. Все ни се иска още нещо и още нещо. И така безкрай. Пълно удовлетворение дава само нравственото благо. Тук е пълното удовлетворение – повече нищо не ти се иска и не ти е нужно.

20) Човек не може да живее плътски живот, ако не се счита за прав, и не може да живее духовен живот, ако не се счита за грешен.

21) Попов ми каза: Защо с мен се свърза така, че ми разваля целия живот, същество без брада, с дълги коси и изпъкнали гърди, много приличащо на човек, но съвършено различно от него по основните си свойства?

31 юли 1896. 1) Неверието в разума е източникът на цялото зло. До това неверие се достига чрез преподаване на лъжата на вярата още от детството. Повярвай в едно чудо – и доверието към разума е погубено.