3) Видях насън, че мисля и говоря, че всичко е в това, да направиш усилие, същото, което е казано в евангелието: „Царството Божие се достига с усилие..” Всичко хубаво, всичко истинско, всеки верен акт в живота се извършва с усилие; не полагай усилия, живей по течението – и ти не живееш. А при това църковното учение проповядва, че усилието е грях, че е гордост, надежда в собствените сили; светското учение казва същото: „усилието над себе си е безполезно, всичко прави организацията, средата.” Какво заблуждение. Усилието е най-важно от всичко. Всяко малко усилие: да победиш леността, алчността, похотта, гнева, унинието. Това е най-важното от важното, това е проявление на Бога в живота – това е карма, разширение на собственото „аз”.

5) Когато хората се възхищават на Шекспир, Бетховен, те се възхищават на своите мисли, мечти, извикани от Шекспир, Бетховен. Както влюбените обичат не предмета, а това, което той извиква в тях. В такова възхищение няма истинско, реално изкуство, но затова пък има пълна безпределност.

6) Само тогава можеш да разбереш и почувстваш Бог, когато ясно разбереш нереалността на всичко материално.

20) Най-ужасното от всичко: пиянство, вина, игри, корист, политика, изкуства, влюбване. С такива хора не бива да се говори, докато не се наспят. Страшно.

10 ноември 1897. 2) Най-обикновеното съждение за християнството, особено у новите ницшеански мислители е, че християнството е отричане от собственото достойнство, слабост, покорност. А е точно обратното:  истинското християнство изисква преди всичко висше съзнание за своето достойнство, страшна сила и непоколебимост.

3) Вървях из селото, заглеждах се в прозорците. Навсякъде бедност и невежество, и мислех за предишното робство. Преди бе видима причината, видна беше веригата, която ги държеше вързани, а сега не е верига, и в Европа са само влакънца, но са толкова много, колкото тези, с които са вързали  Гъливер. У нас все още са видни връвчици, е добре – върви, а там влакънца, но така здраво държат, че великанът - народът не може да помръдне. Спасението е едно: да не се ляга, да не се заспива. Измамата е толкова силна и толкова ловка, че често виждаш, как тези самите, които са изсмуквани и погубвани, страстно защитават изедниците и се нахвърлят върху тези, които са против тях. Ние имаме цар.

2 декември 1897. 2) Разговарях с Душан. Той каза, че тъй като неволно е станал мой представител в Унгария, то как трябва да постъпва. Зарадвах се на сгодния случай да му кажа и поясня, че да се говори за толстоизъм и да се търси моето ръководство, да се пита за моето решение на въпросите, е голяма и груба грешка. Никакъв толстоизъм и мое учение не е имало и няма, има едно вечно, всеобщо, всемирно учение за истината, за мен, за нас особено ясно изразено в евангелията. Това учение призовава човека да признае Богу своята синовност и оттам своята свобода или робство (назовете го както искате); свобода от влиянието на света и робство пред Бога, пред Неговата воля.

11 декември 1897. През това време се изясни положението на Грот. Той е душевноболен като всички хора – нехристияни.

29 декември 1897. Получени са заплашващи ме с убийство писма. Жалко, че има хора, които ме ненавиждат, но това малко ме интересува и съвсем не ме безпокои.

1898 г.

4 януари 1898. Нужно е да запиша само едно: това, че всеки живот е безсмислен, с изключение на този, който има за цел служенето на Бога, служенето на извършването на недостъпното за нас дело Божие.

13 януари 1898. 2) Всеки един от нас е светлина, божествена същност, любов, Божи син, заключен в тяло, в граници, в цветен фенер, който сме изрисували с нашите страсти, привички, тъй че всичко, което виждаме, виждаме само през този фенер. Не можем да се надигнем, за да погледнем извън него, защото отгоре има също такова стъкло, през което виждаме и Бога, през изрисуваното от нас стъкло. Единственото, което можем – да не гледаме през стъклото, а да се съсредоточим в себе си, да осъзнаваме своята светлина и да я разпалваме. И това е единственото спасение от измамите на живота, от страданията и съблазните. И това е радостно и винаги възможно. Аз го правя. И е хубаво.

3 февруари 1898. 10) Това, че целият живот е самоусъвършенстване, усъвършенстването на безсмъртната душа е единствената цел на човешкия живот, е справедливо, защото всяка друга цел, предвид смъртта – е безсмислена.

19 февруари 1898. Общото впечатление от тази статия „за науката” е разкаяние. Чувствам, че това е истина, че трябва да се каже, но ми е болно, че оскърбявам, огорчавам много добри, заблудени хора. Очевидно 0,999 няма да разберат, в името на какво осъждам нашата наука, и ще бъдат възмутени. Трябваше да я направя с по-голяма доброта. И в това съм виновен, но вече е късно.

21 март 1898. 6) Социалистите никога няма да унищожат бедността и несправедливостта, неравенството на способностите. По-умните и по-силните ще използват по-глупавите и по-слабите. Справедливост и равенство на благата не могат да бъдат постигнати с нищо по-малко от християнството, т.е. себеотричане и признаване за смисъл на своя живот – служенето на другите.

8) Умните социалисти признават, че за постигането на тяхната цел, главната работа е в умственото и физическо издигане на работниците. А това може да се направи само с религиозно възпитание, а те не го признават, и затова цялата им работа е безполезна.

9) Търсете Царството Божие и неговата истина, а останалото ще се прибави, това е единственото средство за постигане целите на социализма.

13) Колко би било хубаво да се напише художествено произведение, в което ясно да се покаже променливостта на човека, това, че един и същ човек може да бъде ту злодей, ту ангел, ту мъдрец, ту идиот, ту много силен човек, ту най-безсилното същество.

12 юни 1898. 5) Непротивенето на злото е важно не само затова, защото човек трябва да постъпва така заради самия себе си, за достигане на съвършенство в любовта, а защото само непротивенето прекратява злото, поглъща го в себе си, неутрализира го, не позволява да отиде по-нататък. Действеното християнство не е в това, да се прави, да се твори християнство, а в това – да се поглъща злото.

12) Как странно и тежко ми действа като гледам моите деца, владеещи земята и заставящи народа да работи. Като угризение на съвестта. И това не е разсъждение, а чувство, и то много силно. Виновен ли съм, че не отдадох земята на селяните? Не зная.

14) Нищо не може да спаси човечеството от тази измама, в която е хванато от властта. Само религиозното чувство може да даде отпор и да победи.

28 юни 1898. Поша заминава за Швейцария, а Буланже - за България.

20 юли 1898. 1) Живот за себе си – мъка, и затова, че искаш да живееш за илюзии, за това, което го няма и не може да бъде не само щастливо, но изобщо не може да бъде. Все едно да обличаш и храниш сянката. Животът е само извън теб, в служене на другите и то не в служене на близки и любими – това пак е за себе си, а в служене на тези, които не обичаш, още по-добре в служене на врага. Помогни ми, Господи. Ужасна заблуда е да се смесва половата любов, любовта към децата, към приятелите, с любовта към хората чрез Бога, към хората, към които си равнодушен, а  още повече към враговете, т.е. към заблудените хора.

3 август 1898. 4) Даже ако се случи това, което Маркс предсказва, то ще се случи само това, че деспотизмът ще се премести. Преди са властвали капиталистите, а после ще властват разпоредителите работници.

5) Грешката на марксистите (и не само тяхната, а и на всички материалистически школи) е,  че те не виждат това, че животът на човечеството се движи от ръста на съзнанието, движението на религията, все повече и повече ясно, общо, удовлетворяващо всички въпроси за разбирането на живота, а не икономическите причини.