6) Главната недообмисленост, грешка в теорията на Маркс е в предположението за това, че капиталите ще преминат от ръцете на частни лица в ръцете на правителството, а от правителството, представляващо народа, в ръцете на работниците. Правителството не представлява народ, а също частни лица, имащи власт, малко по-различни от капиталистите, отчасти съвпадащи с тях. И затова правителството никога няма да предаде капитала на работниците. Че правителството представлява народ, е фикция, лъжа. Ако би имало такова устройство, при което правителството действително да изразява волята на народа, то в такова правителство не би имало нужда от насилие, т.е. не би имало нужда от правителство в смисъл на власт.

11) Голямо заблуждение е да се мисли, че човешкият разум е съвършен и може да му открие всичко. Ограничеността на разума е видна най-очевидно в това, че човек не може да разреши (и ясно вижда, че не може) задачата за безкрайността: след всяко време има друго време, след всяко пространство има друго пространство, след всяко число има друго число, така че всичко временно, пространствено е непознаваемо.

13) Моля се Богу да ме избави от страданието, което ме измъчва. А страданието ми е изпратено от Бога, за да ме избави от злото. Стопанинът шиба с камшик добичето, за да го изгони от горящия двор и да го спаси, а добичето се моли да не го шибат.

17) Всички хората са заети с три работи: 1) да се хранят, т.е. да поддържат своето съществуване, 2) да се плодят, да поддържат съществуването на рода и 3) да изпълняват това, за което са изпратени в света, да установяват Царството Божие, средството за което е едно – самоусъвършенстване. Почти всички хора са заети с първите две дела, а забравят последното, което всъщност е единственото истинско дело.

24 август 1898. 4) Често си мисля, че светът е такъв, какъвто е, само затова, защото съм така отделен от всичко останало. Само когато свърши отделянето ми от ВСИЧКО, пределите ще се разкъсат и ще се установят други, така светът ще стане за мен съвсем друг.

7) Егоизмът, целият егоистичен живот, е законен само дотогава, докато не се пробуди разумът; а когато е пробуден, то егоизмът ще е законен само в такава степен, в която е нужен за да поддържаш себе си, като оръдие, нужно за служене на хората.   Предназначението на разума е да служи на хората. В това е и целият ужас, че го употребяват за служба на себе си.

2 ноември 1898. Юбилеят не беше тъй противен и тежък, колкото очаквах. Продажбата на повестта и получаването на дванадесетте хиляди рубли, които дадох на духоборите, се уреди добре.

14 ноември 1898. 9) Гледаш хора, целуващи икона, свиращи се под нея, обожаващи я и боящи се от нея. Ако хората могат да бъдат измамени така, то няма измама, на която да не се поддадат.

11) Бог се проявява в нас чрез съзнанието. Докато няма съзнание, няма и Бог. Само съзнанието дава възможност за добро, въздържание, служение, самопожертване.

1899 г.

2 януари 1899. 1) Искаме да познаваме Бога, без да познаваме Неговите закони. А можем да знаем само закони, и за Бога, за Неговото съществуване, заключаваме само затова, защото има закони, затова трябва да има и законодател.

26 юни 1899. 15) Трябва винаги да се помни, че няма друг смисъл на живота, няма друг начин да се намери радост в живота, освен изпълнявайки Неговата воля. И как би могло да се живее спокойно и радостно!

16) По време на болест да се изпълнява Неговата воля, готвейки се за преминаване в друга форма.

17) Струва ни се, че истинската работа е работа по нещо външно – да се произвежда, да се събира нещо: имущество, дом, животни, плодове, а да се работи над своята душа – това е просто така, фантазия, когато всяка друга работа, освен работата над собствената душа, усвояването на добри навици, всяка друга работа е празна работа.

20) Правителствената машина е страшна машина. Ако разбирахме ясно опасността от нея, никога не бихме допуснали нейното образуване.

22) Човечеството е огромно животно, което търси и не може да намери това, което му е нужно. Много бавно впечатленията извикват афекти, а афектите се предават на мозъка, и мозъкът предизвиква действия. Деятелността на социалисти, либерали и революционери, това са опити да се галванизира, животното да се застави да действа, възбуждайки двигателните нерви и мускули. А има само един орган, който може да произведе всичко, ако е цял – това е главният мозък в животното, в народа – религията.

40) Уж всички сме съгласни, че е свободен само този, който е преборил страстите, а после, знаейки това, полагаме сериозни грижи за освобождението на хората, изпълнени със страсти.

28 септември 1899. 11) Всичко, което живее без съзнание, както живея аз, когато спя, както съм живял в утробата на майката, живее нематериално, т.е. не познава материята, а живее. Та животът е нещо духовно. Стараейки се да си спомня своето състояние до преди сънанието, на прага на съзнанието – аз познавам само чувството на тежест, доволство, наслаждение, страдание, но нямам понятие за своето или нечие чуждо тяло. Понятието за тяло (материя) се явява само тогава, когато се появява съзнанието. Понятието за тяло се явява само затова, защото съзнанието дава да се разбере, че в него присъства началото на всичко (духовно). И в същото време, щом осъзнавам, че съм начало на всичко, осъзнавам и това, че не съм цялото начало, а част от него. И точно тази частичност, пределите, отделящи ме от всичко, осъзнавам телом: чрез своето тяло и телата, които ме обкръжават.

16) Ту съм простият човек Лев Николаевич, животно, ту съм посланик на Бога.

17) Човекът е извънвременно и извънпространствено същество, което осъзнава себе си в условията на пространство и време.

2 октомври 1899. 1) Отделността, невсеобхватността на нашето „аз” се изразява в това, че признаваме себе си за част от движеща се материя: част от материята, с която се отъждествяваме, ни дава понятието за пространство; част от движението, с която се отъждествяваме, ни дава понятието за време. Или иначе. Не можем да си представим себе си като част от материята по друг начин, освен в пространството; не можем да си представим себе си като част от движението по друг начин, освен във времето. Пространството произлиза от невъзможността да си представим два или много предмети извън времето. Времето произлиза от невъзможността да си представим два, много предмети извън пространството. Пространството е възможност да си представим два, много предмети в едно и също време, времето е възможност да си представим два, много предмети в едно и също пространство (един излиза, друг влиза).

Не би могло да има разделение само в пространството извън времето. Ако нямаше време (движение), всички предмети в пространството щяха да бъдат неподвижни и щяха да съставляват не много предмети, а едно неразделно, изпълнено с материя пространство. И не би могло да има разделение само във времето извън пространството. Ако нямаше пространство, не би могло да има движение, и „азът” не би могъл да се отдели от всичко останало.

Моето тяло, осъзнавано от мен като „аз”, и познаващо всичко останало, е една движеща се в определено време част от материя, заемаща определено пространство.

Не е хубаво, не е ясно, а може би и невярно.

2) Анархията не означава да няма учреждения, а да няма само такива учреждения, които насилствено заставят хората да им се подчиняват, а - такива учреждения, на които хората да се подчиняват свободно, по разум. Струва ми се, че иначе не може и не трябва да бъде устроено обществото на същества, надарени с разум.

13 октомври 1899. 1) Главната причина за семейните нещастия е тази, че хората са възпитани да мислят, че бракът дава щастие. Към брака ни примамва половото влечение, приемащо вид на обещания, надежди за щастие, които се поддържат от общественото мнение и литературата, но бракът не само че не е щастие, но винаги е страдание, с което човек плаща за удовлетворяването на половото желание, страдание във вид на неволя, робство, пресищане, отвращение, всякакъв род духовни и физически пороци на съпруга, които трябва да се търпят – злоба, глупост, лъжливост, суетност, пиянство, мързел, скъперничество, користолюбие, разврат – все пороци, които трудно се понасят не в теб самия, а у другия, ала страдаш от тях, като от своите, и такива физически пороци, безобразие, нечистоплътност, воня, рани, лудост... и др., които още по-трудно се понасят извън теб... И затова избавлението от тези страдания е само в това, да не чакаш радости, а да очакваш лошото, готвейки се да го изтърпиш.