11 април 1907. Трети ден изпитвам някакво ново, радостно чувство на живо съзнаване на своето духовно същество и произлизащото от него безстрашие, спокойствие, любовност и жизнерадост.

28 май 1907. 5) Сънят е съвършено подобие на смъртта: в това, че се спира съзнанието, но не се спира животът. Може би, сънят е подобен и с това, че в него започва ново съзнание, основано на предишното (будното), но несвързано с него.

Може би, подобието е и в това, че целият ни живот се отнася към истинския живот, както съновиденията към настоящия ни живот. Точно така, както в настоящия живот след всяко заспиване и пробуждане животът все повече и повече се открива, така и истинският живот все повече и повече се открива със всяко раждане след смъртта.

11) Две точни науки: матаматиката и нравственото учение. Едното е най-повърхностното, другото е най-дълбокото. Тези науки са точни и безспорни, защото всички хора имат един и същи разум, възприемащ математиката, и една и съща духовна природа, възприемаща (учението за живота) нравственото учение.

9 юни 1907. 4) Цялата цел на сегашната цивилизация – намаление на труда и увеличаване на удоволстията на безделието. (Еврейската цивилизация: безделие – условие за рая). Докато главното благо за човека – материалното – би трябвало да бъде в увеличаване приятността на труда. При сегашната цивилизация човек, неговите радости се отдават в жертва на изгодата. Пара вместо коне, сеялка вместо ръце, велосипед, мотор вместо крака и т.п.

10 юни 1907. 1) Все повече и повече почти физически страдам от неравенството: богатствата, изобилието на нашия живот сред нищетата. И не мога да намаля това неравенство. В това е тайната на трагизма на моя живот.

20 юли 1907. 7) Обичаш да бъдеш силен, ловък, умен и способен за всякаква работа, и затова се упражняваш в сила, ловкост, в разни работи. А има само едно дело, което е по-важно от всички други и успехът в което дава най-много радост, и затова е разумно да се упражняваш най-много в това дело. А делото е да се приближаваш към Бога в самия себе си.

11) Нравствеността е само в това, да се възприемаш като проявление на Бог: син, раб Негов. Безнравствеността е да се възприемаш като слуга или на собствената си личност, или на своето семейство, или на своето отечество, или на съществата от твоята порода – човечеството.

12) Докато се огледам и се съблазних, започнах да си приписвам особено значение: на основател на философско–религиозна школа, започнах да приписвам важност на това, исках да е така, като че ли има някакво значение за моя живот. Всичко това има значение не за, а против моя живот, заглушава го, извращава го.

16) Моето тяло – не съм аз, моят разум – също не съм аз. Моето съзнание – също не съм аз. Аз, моето истинско аз, е това, което съзнавам. А аз съзнавам своята духовна, божествена същност. Не разбирам тази същност, но единствено тя е моето истинско аз.

18) Не бива да се проповядва учението за благото, и да се живее противно на това учение, както живея аз. Единственото средство, което доказва, че това учение дава благо, е да живееш според него, както живее Добролюбов.

21) Звънец, писма. По стар навик очаквам нещо отвън: някой приятен човек да дойде, някакво приятно известие в писмото. Очаквам, а при това зная много добре, че отвън за мен не може да дойде нищо хубаво. Не мога да си представя, какъв човек или какво известие извън мен могат да ми дадат истинска радост. Но какво може да ми достави радост? Какво мога да желая? Само едно: това, което аз самият мога да си дам: все по-голямо и по-голямо приближаване до Бога, сливане с Него. Сега съм в лошо разположение на духа, каква радост мога да си доставя? Мога и сега да си доставя голяма радост: да победя това настроение, да се възползвам от него, за да се науча и в такова състояние да не прекратявам своето общение с Бога.

22 август 1907. 12) Да, да, да обичаш враговете, да обичаш ненавистниците не е преувеличение, както ти се струва отначало, това е основната мисъл на любовта. Също както и непротивенето на злото, обръщането на другата буза не е преувеличение и иносказание, а закон, закон за непротивенето на злото, без който няма християнство. Също така няма християнство и без обичта към ненавистниците, именно към ненавистниците.

7 септември 1907. 1) Ако си разбрал, че ти си Бог, проявил се отделно в тяло, то каква може да бъде смъртта за Бога? Ако си разбрал това, то не можеш да не се стремиш към освобождаването си от отделеността и към съединяване с Всичко. А освобождаването ти от отделеността се постига само с едно: с любов към Всичко и към всички. Любовта дава най-хубавата радост в живота.

2) Човек, живеещ телесен живот, ръководещ се от временни интереси, е съвършено подобен на птица, която се мъчи да бяга със слабите си крака по земята, а не не знае, че може да използва крилата си.

12 септември 1907. ...Тъй че благото изглежда невъзможно и желанието за благо в човека с неговия разум изглежда противоречиво само затова, защото са извратени и понятието за благо и човешкият разум. А желанието за благо е извратено с това, че основното, главното, съставляващото живота на човека и неизтребимото в него желание за благо не е желание за благото на неговата телесна личност, - то само изглежда такова при неразвит и извратен разум, - а е желание за благото на твоето духовно същество, това същество, което човек осъзнава не единствено в себе си, а във всичко живо, и особено силно и живо в тези като него, в хората. Желанието за благо на своето духовно същество, съзнавано от човека във всичко живо, се проявява в човека чрез любовта. И затова истинското благо за човека е това благо, което той намира в любовта, в това чувство за любов, което той съзнава в себе си, което му дава щастие и което той може безкрайно да увеличава и в увеличението и използването на което никой и нищо не може да му попречи, в което човек се чувства всемогъщ, в което се слива, съединява с това Начало, на което той приписва своето съществуване.

15 септември 1907. 3) Истинският, сериозен живот е само този, който се води по съзнавания висш закон; а живот, ръководен от похоти, страсти, разсъждения, е само предверие на живота, приготовление за него, той е сън.

5) Никой не те призовава към изменение и подобрение на съществуващите порядки, но цялата жизнена сила, вложена в теб, те призовава към изменение и подобрение на твоя вътрешен, духовен живот, към все по-голямо и по-голямо проявление в теб на Бога.

6) Все повече и повече да проявяваш в себе си Бога – в това е животът, в това е и вярата.

8) Човек се е объркал така, че каквото и да направи, все е лошо, като кръстопътя пред юнака от приказките. Струва ти се, че няма изход, и където и да отидеш – все ще е лошо. Но само ако човек намери вътрешно просветление, ще разбере, че не му трябва нищо да избира, а е нужно само да осъзнае в себе си Бога и да Му се отдаде. т.е. да се отдаде на любовта. И тогава не е нужно нищо да избира. Върви по какъвто искаш път – за благото на всички.

9) (Да се впише в беседата:) Казват: Само опитай да живееш сам по висшия закон на любовта, когато всички хора около теб живеят по светски, и ще те ограбят, ще те измъчат и само ще ти се присмеят. Така говорят хората, но това не е вярно. Не може да е така. Любовта и разумът са вложени не само единствено в мен, а у всички хора. Бог не може да е вложил в нас любов и разум – частица от Себе си – само за да ни е лошо, ако започнем да живеем с това, което е вложено в нас и което ни влече към себе си. Това не може да бъде.

10) Какво щастие е да чувстваш, както аз чувствам понякога, че у мен няма друго влечение в живота, освен да изпълнявам волята на Този, който ме е изпратил.