— Това е нещастието на проницателния ум — изпъшка Нютон. — Да бъде притъпен от остроумието на други.

— Моля за извинение, сър, но си спомних, че когато ударих господин Амброуз в „Каменната кухня“, той падна върху господин Туисълтън и събори лист хартия на пода. Господин Туисълтън четеше някаква бъркотия от букви, също като на стената тук. И като в писмото, което намерихме у господин Кенеди.

— Много добре, че си спомняте това, господин Елис, затова искрено ви прощавам предишния пропуск. Но по-късно отново ще разсъждаваме по този въпрос. — Нютон погали пауновото перо и се умълча. — Виждал съм тълкуване на тази история. В книга от фламандец на име Барент Коенберс ван Хелпен. Заглавието беше „L’Escalier des Sages“ или „Стълбата на мъдреците“. Хубаво философско произведение.

— Затова ли трупът беше сложен на стълбите? Предполага се, че това е стълбата на мъдреците?

— Може би. Но подозирам, че близостта до къщата на Пазителя, където сега живеете вие, драги мой, също има връзка с тази тъмна материя. Защо инак Мърсър ще бъде убит на друго място и после докаран тук, освен да ни подскаже нещо? — Нютон разсеяно взе сламка от жилетката на мъртвеца и сетне друга, от бричовете му. — Всичко това е истинска загадка.

— В опасност ли сме?

— Там, където има загадки, винаги има и опасност. Дори Господ крие загадките си от умните и разсъдливите на този свят и не всеки може да разбере промисъла Му и да разкрие истината. Елате, господин Елис.

Отдалечихме се от стълбището и повикахме страж от казармата да се погрижи за тялото на Мърсър, а после отидохме в конюшнята на Монетния двор. Нютон внимателно огледа балите сено, сякаш беше древноегипетски строител и се питаше дали е възможно да се издялат блокове без него. Накрая, изглежда, намери онова, което търсеше — малко изцапана с кръв слама, но каза, че не е достатъчна, за да се посочи конюшнята като мястото, където е извършено убийството.

— Но по всяка вероятност ще потвърди предположението ни как е бил пренесен трупът.

За всеки случай той разгледа сламата и в конюшните на Главния инспектор, но не откри следи от кръв, и отидохме в ковачницата, където хората от Артилерията държаха част от конете си.

Ковачът господин Силвестър беше голям измамник. Имаше черни свински очички, тънки злобни устни и глас и маниери на наперен самохвалко, граничещи с войнственост. Приличаше на тлъсто прасе, станало раздразнително, защото е охранено на кораб. Вървейки след Нютон из конюшнята, Силвестър, който все още не знаеше за убийството, го попита какво търси там.

— А на вас как ви се струва, господин Силвестър? — отвърна Нютон. — Проверявам качеството на сламата ви, разбира се.

— Сламата ми е в отлично състояние, докторе. Не е влажна, нито плесенясала.

— Откъде я взимате?

— От хамбара на Артилерията в ливадите Кок енд Пай. Карат ни я всяка сутрин. Не бих позволил на конете ми да ядат нещо лошо. И бих искал да се запозная с всеки, който твърди друго.

— Видях, каквото трябваше. Благодаря, господин Силвестър. Много ми помогнахте.

— Нахакан, арогантен тип — отбеляза Нютон, когато се върнахме в конюшнята на Монетния двор, където бе намерил изпръсканата с кръв слама. — Винаги е готов да оплюе някого.

В Монетния двор имаше дванадесет коня. Шест обикаляха в кръг и въртяха пресите, а четири привеждаха в движение новата щамповъчна машина.

Златните и сребърните листове минаваха между хоризонтално поставени железни цилиндри, докато станеха достатъчно тънки, за да може да се изрежат. Работата беше трудна за конете, но за тях се грижеха добре двама коняри. Нютон подробно разпита за сламата единия, господин Адам.

— По кое време носят слама от ливадите Кок енд Пай?

Господин Адам, който уважаваше Нютон, махна шапката си веднага щом го заговориха. На темето му имаше толкова много белези от шарка, че приличаше на дъска за игра на дама.

— Оттам снабдяват Артилерията, сър, а не Монетния двор. Сеното за нас идва предимно от ливадите Мур. Всичко ни е отделно от Артилерията. Човек би помислил, че те са Франция, а ние Англия, и това не е много далеч от истината, защото мнозина от тях са хугеноти.

— Разбирам. Кога носят сламата и храната за животните?

— По всяко време, сър. Конете са най-важните същества в Тауър, тъй като ако не са добре нахранени и напоени, Монетният двор би спрял да работи.

— Да, да — нетърпеливо каза Нютон. — Тогава, моля ви, кажете ми, господин Адам, кога докараха последната каруца със сено? И кой я докара?

— В шест часа, сър. Чух камбаната на параклиса. Но не мога да ви кажа кой я докара, защото го видях за пръв път. Това не е нещо необикновено. Тук денонощно идват и заминават всякакви хора.

Излязохме от конюшните, без да сме си изяснили много неща, и като видя свещ на прозореца на къщата на Главния майстор, Нютон реши да попита господин Дефо дали е видял или чул нещо. Когато обаче похлопа, вратата отвори самият господин Нийл. Ясно видяхме четиримата мъже, които седяха около масата. Всички пушеха лули и стаята вонеше като холандска баржа. Там бяха господата Дефо и Хук, научният опонент на доктор Нютон, и граф Гаетано и доктор Лав, двамата мошеници, които искаха да измамят господаря ми с фалшивата трасмутация на олово в злато.

Покрай нас изтърчаха неколцина стражи на път за стълбището Сали Порт, но усилията им бяха след дъжд качулка. Господин Нийл ни видя и излезе на улицата.

— Какво означава тази суматоха, докторе? — попита той. — Пожар ли е избухнал?

— Не, сър. Отново е извършено убийство. Господин Мърсър, един от гравьорите, беше намерен убит на стълбището Сали Порт.

— Известен ли е виновникът?

— Още не. Потропах на тази врата с надеждата, че господин Дефо може да е видял или чул нещо.

Господин Дефо се приближи до вратата и поклати глава.

— Не сме чули нищо.

Господарят ми погледна господин Дефо и после другите мъже, които седяха сковано около масата и излъчваха аура на злокобно интригантство, както от кучето се разнася миризма на месо.

— Само като си помисля, че докато сме играли карти, на няколко метра от вратата е станало убийство — рече господин Нийл. — Това е прекалено!

— Да, наистина — съгласи се Нютон. — Но вече започнах разследване.

Нийл поклати глава.

— Това няма да улесни сеченето на новите монети. Работата в Монетния двор със сигурност ще бъде разстроена.

— Паричната реформа е първата ми грижа. Ето защо поех нещата в свои ръце. Убеден съм, че скоро ще заловя злосторника.

— Е, тогава оставям въпроса на вас, докторе. Пък и стомахът ми е много чувствителен и няма да издържа при вида на нов труп. Лека нощ, Пазителю.

— Лека нощ, Главен майсторе.

Господин Нийл затвори вратата. Нютон ме погледна и многозначително повдигна вежди.

— Шайка мошеници, няма съмнение.

— Но защо не предупредихте господин Нийл за доктор Лав и граф Гаетано? — попитах аз.

— Моментът не е подходящ. Сега трябва да съберем информация и само от нея ще разберем какво се е случило. От вонящата мъгла на тютюнев дим в стаята ми стана ясно, че вратата на Главния майстор отдавна не е отваряна. Следователно никой от тях не е оставил на стълбите трупа на Мърсър.

Докато се отдалечавахме от вратата на господин Нийл, Нютон погледна нагоре към външната крепостна стена над къщата на Кралския чиновник, към къщата на Главния майстор и към моята къща отсреща, а после се вторачи в стража от Артилерията, който патрулираше покрай стената.

— Ако някой е стоял на онази стена в шест часа, може да е видял каруцата със сеното да спира пред стълбището Сали Порт — каза той. — По това време бяхме в Бялата кула, защото си спомням, че погледнах часовника си, преди да започна наблюденията си.

— Защо не попитате стража?

— Защото той не е бил на пост — отвърна Нютон с увереност, която ме изненада.

— Но той сигурно знае името на човека, когото е сменил. Дали да не го попитаме още сега, преди лорд Лукас да е уведомен?