— В никакъв случай.

— Но ако се изтегли под напора на заплахи, губи. Никой арабин няма да одобри такова нещо. Ще загуби, а може и да загине. Така че няма да си отиде.

— А ако срещу него бъде хвърлена американската военна машина? Ще го накълца на парченца — каза Ланг.

— Това няма значение. Той си има своя бункер. Неговите, хора ще умрат. Това няма никакво значение. Но ако успее да уязви Америка, да я засегне тежко, тогава ще се покрие със, слава. Жив или мъртъв. Той ще победи.

— Дяволска работа! Струва ми се сложно — въздъхна Ланг.

— Не чак толкова. Когато пресечеш река Йордан, трябва да направиш количествен скок в схващането за морал. Нека обаче пак ви попитам, какво искате от мен?

— Комитетът се изгражда с цел да съветва нашите началници по въпроса за оръжията за масово унищожение. Оръдията, танковете, самолетите — с тях ще се занимават министерствата на отбраната. Не те са проблемът. Най-обикновена железария — можем да я унищожим от въздуха.

Всъщност има два комитета — един във Вашингтон и един тук, в Лондон. Британски наблюдатели в техния, американски — в нашия. Ще участват представители на Форин офис, Одлърмастън, Портън Даун. Сенчъри Хаус разполага с две места. Аз изпращам един колега, ръководителя на сектора за Ирак, Саймън Паксман. Бих искал да заседавате заедно с него, да следите дали няма някакъв чисто арабски, неуловим за нас аспект в тълкуванието. Там е силата ви — с това можете да ни помогнете.

— Добре, доколкото ми е по силите, но може и нищо да не излезе. Как се нарича това нещо, комитетът? Кога ще заседава?

— Саймън ще се обади да ви каже кога и къде. Всъщност има подходящо наименование — „Медуза“.

В късния следобед на 10-и август към военновъздушната — база Сиймор Джонсън се приближаваше мекият и топъл каролински здрач и предвещаваше една от онази вечери, които подканят за кана пунш и пържола на скара.

Момчетата от 334-а ескадрила тактически изтребители, които все още не бяха поставени в бойна готовност със своите Ф-15Е, и онези от 335 ТФС, които щяха да излетят за Персийския залив през декември, стояха отстрани и наблюдаваха. Заедно с 336-а ескадрила те образуваха четвъртото крило тактически изтребители от 9-а въздушна армия. Засега потегляше 336-а ескадрила.

Най-сетне настъпваше краят на двата дни трескава дейност; два дни, прекарани в подготовка на самолетите, планиране на маршрута, вземане на решения за оборудването, подреждане на секретните устави и компютъра на ескадрилата заедно с тактиката на боя, записани в банката с данни, в контейнери, които щяха да бъдат доставени с транспортни самолети. Преместването на ескадрила бойни самолети не е като преместването в ново жилище, въпреки че и то не е никак лесно. Все едно да преселиш един неголям град.

Строени на пистата, двайсет и четирите Игъла стояха приклекнали като мълчаливи, страховити зверове в очакване на паякоподобните дребни същества от оня животински вид, който ги бе конструирал и построил, да се качат на борда и да включат страхотната им мощ с мъничките си пръсти.

Бяха оборудвани да прелетят до Арабския полуостров наведнъж, без междинно кацане. Всеки един имаше вътрешни резервоари, пълни с по шест хиляди килограма авиационно гориво. Върху фюзелажите им бяха прикрепени по два допълнителни резервоара за гориво — всеки съдържащ по 1800 килограма и конструирани така, че да оказват минимално съпротивление на въздушния поток след излитане. Само теглото на горивото — 13.5 тона — е представлявал полезният товар на пет бомбардировача от Втората световна война. А Игълът все пак е изтребител.

Личният багаж на екипажите беше нареден в пътните отсеци, преди това съдържали напалм, а сега използвани за по-хуманни цели, в кутиите под крилата бяха подредени ризи, чорапи, шорти, сапун, прибори за бръснене, униформи, талисмани и списания с момичета. Знае ли човек, най-близкият бар може да се окаже много далеч от базата.

Огромните танкери КС-10, които щяха да зареждат изтребителите по целия път през Атлантическия океан, а оттам до Саудитския полуостров, вече бяха излетели, за да чакат над океана.

По-късно един въздушен керван от Старлифтъри и Галакси щеше да пренесе останалото: малката армия от монтьори и оръжейници, специалистите по електроника и поддържащия персонал, въоръжението и резервните части, крановете и работилниците, металорежещите машини и работните маси. Със сигурност се знаеше, че на новото място няма да намерят нищо; всичко необходимо, за да се поддържат две дузини от най-модерните изтребители-бомбардировачи на света и да се подготвят за бой, трябваше да се пренесе заедно с тях.

Всеки Страйк Игъл струваше четирийсет и четири милиона долара във вид на черни кутии, алуминий, фиброкарбон, компютри и хидравлика, плюс намерилите материален израз вдъхновение и конструкторски труд. Макар разработката да водеше началото си отпреди трийсет години, Игъл беше нов изтребител — толкова време отнема разработването и конструирането на такова нещо.

Начело на делегацията от цивилни в Голдсбъро стоеше кметът, Хол К. Плонк. Този наистина чудесен общински служител се радваше на прякора Клепацалото, с който го бяха кръстили двайсетте хиляди жители на града заради способността му с проточения си южняшки говор и запас от вицове да забавлява сериозни политици от Вашингтон. Помнят се случаи, когато след едночасов смях високите особи е трябвало да се върнат във Вашингтон, за да си лекуват травмите. Естествено след всеки свой мандат господин Плонк бива преизбиран с все по-голямо мнозинство.

Застанали до командира на крилото, Хол Хорнбърг, гражданите от делегацията гледаха с гордост как самолетите, теглени от трактори, бяха изведени от хангарите и екипажите се качиха на борда — пилотът на предната седалка на двойната кабина, а помощникът му, специалист по оръжейните системи, или „влъхвата“, както още го наричаха — на задната. Около всяка машина се бе струпала група от наземния персонал, който правеше предстартовите проверки.

— Казвал ли съм ви за генерала и проститутката? — Кметът се обърна към стоящия до него старши офицер от военновъздушните сили.

В този момент Дон Уокър запали двигателите си и воят на два турбореактивни двигателя „Прат-енд-Уитни“ заглуши подробностите за случката между дамата и генерала. Ф-100 превръща горивото си в страхотен шум и топлина и близо 11 000 килограма тяга. Точно това се готвеше да направи и сега.

Един след друг двайсет и четирите самолета Игъл потеглиха и започнаха да рулират в продължение на километър и половина до края на пистата. Под крилата плющяха малки флагчета, за да покажат къде са шплентовете, които придържат поставените там ракети Спароу и Сайдуиндър към носещите греди. Тези флагчета се свалят непосредствено преди излитане. Пътуването им до Арабския полуостров наистина нямаше военен характер, но е немислимо да се изпрати един Игъл без каквито и да е средства за самозащита.

Край страничната писта за рулиране до мястото за излитане бяха разположени групи от въоръжената охрана и полицията на военновъздушните сили. Точно пред пистата за излитане машините спряха отново; оръжейниците и наземният персонал ги прегледаха за последен път. Подпряха колелата с клинове, огледаха реактивните самолети един по един, проверявайки дали нещо не тече, дали нещо не се е развинтило — въобще всичко, което би могло да пострада по време на рулирането. Най-сетне бяха изтеглени шплентовете на ракетите.

Машините чакаха търпеливо — дълги деветнайсет, високи пет и половина и широки дванайсет метра от върха на едното крило до върха на другото, с 18 тона собствено тегло и максимално тегло при излитане от 36.5 тона — почти с толкова бяха натоварени в момента. Преди да се откъснат от земята, трябваше да направят много дълъг пробег.

Накрая машините излязоха на пистата за излитане, обърнаха се срещу лекия ветрец и набраха скорост по асфалта. Пилотите натиснаха рязко газта докрай, през дюзите непосредствено преди соплата започна да се впръсква гориво и от тях изхвърчаха пламъци по девет метра. Край пистата командирите на наземните екипажи на самолетите, с шлемофони на главата, отдадоха чест, изпращайки своите питомци на бойна мисия в Саудитска Арабия. Повече нямаше да ги видят до завръщането им.