— Истинската работа ще е да се почисти после всичко това — рече Глин. — Имам предвид след като разтоварим метеорита и подготвим кораба за предаване на новите му собственици.

Лойд откъсна поглед от кораба. „След като разтоварим метеорита…“ След по-малко от две седмици корабът щеше да поеме в морето. И когато се завърне — когато най-сетне товарът му може да бъде разкрит! — целият свят ще заговори за постигнатото.

— Разбира се, не променяме много неща в интериора — рече Глин, когато поеха отново по мостчето. — Жилищните помещения са доста луксозни — големи спални, дървени ламперии, управлявано с компютър осветление, тренировъчни зали и какво ли не.

Лойд се спря отново — колона от булдозери, вилкови повдигачи, тежкотоварни самосвали с гуми, високи колкото къща и други тежки машини се тълпяха в очакване да бъдат натоварени на кораба. Ревяха дизели, скърцаха предавки и една по една машините изчезваха от полезрението им.

— Ноевият ковчег от индустриалната епоха — подхвърли Лойд.

— Конструирахме специални отсеци за екипировката и материалите, които ще са ни необходими за работата. Вече натоварихме хиляда тона от най-добрата свръхяка стомана от „Мансхайм“, четвърт милион кубични фута ламиниран дървен материал и всичко останало — от самолетни гуми до генератори.

Лойд посочи с ръка:

— А онези автомобилни контейнерни трейлери на палубата?

— Тяхното предназначение е „Ролвааг“ да изглежда сякаш припечелва странично, като превозва и контейнери. Вътре в тях са разположени няколко много добре оборудвани лаборатории.

Лойд поклати глава.

— Започвам да виждам къде отиват парите ми. Не забравяй Ели, че онова което всъщност купувам, е операция за извличане и пренасяне. Науката може да почака.

— Не съм забравил. Но като се има предвид високата степен на неизвестност и фактът, че ще имаме само една възможност да извлечем и натоварим метеорита, трябва да бъдем готови за всичко.

— Разбира се. Точно затова изпращам Сам Макфарлън. Но ако нещата вървят по план, неговият опит може да бъде използван при решаването на инженерните проблеми. Не искам прекалено много научни изследвания, които отнемат време. Просто откарайте онова нещо от проклетото Чили. После ще разполагаме с цялото време на света, за да се занимаваме с него.

— Сам Макфарлън — повтори Глин. — Интересен избор. Любопитна фигура.

Лойд го погледна.

— Само не ми казвай, че съм допуснал грешка.

— Не съм казал подобно нещо. Просто изразих изненадата си в избора ви на планетарен геолог.

— Той е най-добрият за тази работа. Не искам там долу на юг тълпи от страхливи учени. Сам е работил и в лаборатория, и полево. Може да върши и двете неща. Корав е. Познава Чили. Човекът, който пръв е открил онова нещо, е бивш негов партньор, за Бога, а анализът му на данните бе блестящ. — Наведе се доверително към Глин. — Е, веднъж е сбъркал в преценката си — преди две години. И наистина, грешката му не е малка. Но означава ли това, че никой повече не може да му има доверие до края на живота му? Освен това — той отпусна ръка върху рамото на Глин, — ти ще бъдеш там, за да го държиш под око. Просто ако се изкуши. — Пусна го и се обърна към кораба. — А понеже стана дума за изкушения, къде точно ще бъде поставен метеоритът?

— Последвайте ме — отвърна Глин. — Ще ви покажа.

Изкачиха още едно стълбище и се озоваха на високо мостче, което водеше към палубата. Тук, до перилата, се виждаше самотна фигура: безмълвна, облечена в капитанска униформа, корабен офицер до последното копче. Като ги видя да приближават, тя се отдели от перилата и зачака.

— Капитан Бритън — рече Глин, — да ви представя мистър Лойд.

Лойд протегна ръка и в следващия миг застина на място.

— Жена? — не се сдържа той.

Тя улови ръката му без да се сепне.

— Много сте наблюдателен, мистър Лойд. — Стисна здраво и раздруса отсечено ръката му. — Сали Бритън.

— Разбира се — рече Лойд. — Но не очаквах…

Защо Глин не го бе предупредил? Погледът му пробяга по стегнатата й фигура, спря се на кичура руса коса, освободила се изпод фуражката й.

— Радвам се, че имахте възможност да дойдете — рече Глин. — Исках да видите кораба преди да бъде изцяло камуфлиран.

— Благодаря ви, мистър Глин — рече тя, без леката усмивка на напуска лицето й. — Никога досега през живота си не съм виждала нещо по-отблъскващо.

— Това са чисто козметични промени.

— Имам намерение да прекарам следващите няколко дни, за да се убедя в това. — Тя посочи някакви големи изпъкнали конструкции встрани от надстройката. — Какво е това зад онези прегради? Никога не съм виждала нещо подобно.

— Допълнително оборудване по сигурността — отвърна Глин. — Взели сме всички възможни предохранителни мерки плюс няколко в добавка.

— Интересно.

Лойд се взря с любопитство в профила й.

— Ели не ми е казал нищо за вас — рече той. — Бихте ли ме информирали за себе си.

— Пет години бях помощник-капитан, три — капитан.

Лойд си отбеляза миналото време, което използва.

— На какви кораби?

— На танкери и VLCC.

— Извинете, не разбрах.

— Много големи танкери. Над двеста и петдесет хиляди тона водоизместване.

— Заобикаляла е неколкократно нос Хорн — добави Глин.

— Големите супертанкери не могат да минават през Панамския канал — обясни Бритън. — Предпочитаният маршрут е около нос Добра Надежда, но при някои рейсове се налага преход и под нос Хорн.

— Това е една от причините да я наемем — каза Глин. — Океанът там долу, на юг, може да бъде много коварен.

Лойд кимна, все още вторачен в Бритън. Тя отвърна на погледа му спокойно, непритеснена от врявата наоколо.

— Знаете ли за необичайния ни товар? — попита той.

Тя кимна.

— И това не ви притеснява?

Погледна го.

— Не, не ме притеснява.

Нещо в тези нейни яснозелени очи обаче му говореше съвсем друго. Той отвори уста да каже нещо, ала Глин се намеси навреме.

— Елате — рече той. — Ще ви покажа „шейната“.

Посочи им да се спуснат по мостчето. Тук палубата на кораба лежеше точно под тях, обвита в пушека от заварките и изгорелите газове от дизелгенераторите. Изрязваха големи листове от палубата и в нея се бе оформил голям отвор. Мануел Гарса, главният инженер на ЕИР, стоеше на ръба й, притиснал преносима радиостанция до ухото си, а с другата ръка даваше някакви указания. Махна им, като ги видя над главата си.

Лойд надникна през отвора и видя удивително сложна конструкция в празния хамбар, която притежаваше елегантността на кристална решетка. Верига натриеви прожектори по краищата му превръщаха тъмния хамбар в блещукаща, тлееща, дълбока и омагьосана пещера.

— Това ли е хамбарът? — попита Лойд.

— Танк, а не хамбар. Централен танк номер три, ако трябва да бъдем точни. Ще поставим метеорита в самия център на корабния кил, за да увеличим до максимум устойчивостта на съда. Добавихме и коридор от надстройката напред под главната палуба, за да осигурим достъп до него. Забележете тези механични врати, които се монтират от двете страни на отвора на танка.

Шейната бе много по-долу. Лойд присви очи, за да преодолее светлината на безбройните лампи.

— Проклет да съм — рече той изведнъж, — ако половината от нея не е направена от дърво! — Обърна се към Глин. — Да не би вече да правим икономии?

Ъгълчетата на устните на Глин се изкривиха леко нагоре в усмивка.

— Дървото, мистър Лойд, е най-добрият инженерен материал.

Лойд поклати глава.

— Дърво ли? За тежест от десет хиляди тона? Не мога да повярвам.

— Дървото е идеално. То поддава съвсем малко и никога не се деформира. Има обичая да се врязва в тежки обекти и да ги застопорява на място. Този вид дъб, който използваме, със зелена сърцевина, ламиниран с епоксидна смола, има по-висока якост на усукване от стоманата. А дървото, от своя страна, може да бъде изрязвано и оформяно така, че да пасне на извивките на корпуса. То няма да изкриви или да пробие стоманения борд при тежко вълнение, а освен това не страда от умора на метала.