Самара Мойзес Машел — президент на ФРЕЛИМО

„Вълнувам се от образа на една българка — героинята Вела Пеева, проявила величие на духа, мъжество и покоряваща сила.”

Николай Мащенко — съветски кинорежисьор.

„На хълма в Каменица

ние стоим пред твоя мавзолей,

тук при боровете, Вела Пеева.

О, наша сестро! Ние слушаме твоя глас.

Ние сме партизани. Борим се далеч от тук.

Днес ние бяхме на връх Арапчал.

Слушахме писъка на куршумите.

Виждахме твоите очи.

Ти си като нас, Вела Пеева — сестро!

Този връх е твой.

Тази красива страна е твоя.

Твоята сянка ще бъде винаги с нас

ма фронта срещу американския агресор,

на моста Хамзон, на река Меконг.

Ние също имаме своите Вели.”

Нгуей Хуан Дам, поет-партизанин,С. Р. Виетнам

„Примерът на Вела излиза извън рамките на нейната страна. Той трябва да бъде следван от всички мъже и жени. Това е патриотизъм м героизъм на най висока степен.”

Сисоко — делегат на Конгреса на мира — Хелзинки

„Животът, делото и борбата на тази млада българка, загинала толкова млада в неравен бой за освобождението на българския народ от фашисткото потисничество, са пример, който трябва да следват всички народи, които се стремят към по-добър живот и социално равенство.

Историята винаги е била писана с кръвта на героите.”

Бразилска делегация на Петия конгрес на профсъюзите в Москва

Музейните книги ще останат завинаги един вълнуващ документ за човешката съпричастност към делото на Вела, един духовен паметник на дълбока признателност достоен да носи името „Вела в сърцата на хората”.

Вела има и друг паметник, изграден с делата на десетки работнически бригади по заводи и предприятия, училища, пионерски дружини и отряди, студентски колективи в нашата родина, които носят нейното име. Те се стремят да живеят с нейния устрем, да творят с мисъл, отправена към бъдещето, надпреварват се с времето. И както моята сестра търсят и вървят към своите върхове.

Но при други условия, в друго, в наше време.

С името на Вела днес пулсират сърцата на редица големи заводи в нашата страна, вървят десетки работнически бригади към нови трудови победи. Запитате ли ги какво място заема Вела във вашия живот, те отговарят: „Животът на тази скромна, безстрашна девойка ни поразява със своята огромна енергия, привлича ни нейната човечност, нейното служене на делото на работническата класа, нейната непреклонност към трудностите. Понякога, когато ни е трудно в работата, винаги си спомняме за онези невъзможни човешки дни, които Вела е прекарала сама в суровия Балкан, и нашите трудности стават малки, незначителни. Нима на нея и е било леко. От нея партията е поискала да даде всичко, и живота си. От нас също се иска и ние можем да дадем повече, да бъдем достойни за нейното име.”

Името на Вела все повече навлиза в организациите на Отечествения фронт и в други обществени организации.

Нейното име носят стотици пионерски дружини, отряди, комсомолски дружества, младежки бригади. От живота й чернят сили и вдъхновение, учат се на мъжество и героизъм.

Свято тачат името на своя патрон учениците от 33 училище „Вела Пеева” в ж. к. „Люлин”, гр. София. „Помни! Потомък си на Вела Пеева, а Вела значи вяра, ведър ден” — се казва в марша на училището.

Името на Вела носи пионерската дружина при каменското училище. Неговите светли стаи са съхранили жив и осезаем духа на Вела.

В училищния музей се събират стотици тетрадки със съчинения за нея. И колко много рисунки! Така както Вела някога рисуваше Хаджи Димитър и Стефан Караджа, по детски наивно и прекрасно, сега каменските деца рисуват Вела — в бой или в отдих, или както пише писмо на своя пистолет според народната песен.

Често дружината е в поход към Бялата скала. „Тогава дори болните стават от леглото — споделя учителят Пейо Делиев — и тръгват по Белините пътеки с нейната бодра стъпка.” А сега инициатори на Алеята на безсмъртието към лобното място на Вела. Нали по нея се движат хиляди почитатели на героичното.

В писмата от пионерите от цялата страна, които получавам, често ми поставят въпроса, какво ли би искала Вела, ако е жива? Отговорът е по простому човешки: да работи, да се труди, да живее за хората, да отдава силите си за онова човешко щастие, за което отдаде живота си.

Първите си стъпки към учението и живота е името на Вела правят и децата от детски градини в немалко градове и села в страната.

Едно от стотиците превъплъщения на Велиното име е Полувисшият педагогически институт за детски учителки в Пазарджик. Ето какво споделя Иванка Енева, старши преподавател, за мястото на Вела в живота на колектива, чието непрекъснато развитие е едно пътуване към образа на Вела:

„Приближаването към нейната личност е винаги изключително, вълнуващо, защото тя е във висша степен нравствена, защото неудържимо привлича със своята човечност, простота, женственост, младежко жизнелюбие и в същото време категорично респектира със своята сила и невероятно мъжество.

Но приближаването към нея е винаги необходимо, защото ни помага да усетим измеренията на съдбовни истини, прави ни по-извисени и чисти.

Свободата можеше да дойде и без нейния подвиг, но тогава Арапчал нямаше да бъде толкова висок и горд, нямаше да бъде толкова трагична, а бялата скала — най-високата в нейния живот.

Свободата можеше да дойде и без нейната жертва. Можеше. Но тогава ние, нейните потомци, бихме загубили едно от най-дълбоките си усещания — за любов и омраза.

Колко е трудно с достойни дела да се сравняваме с нея — достойната за тях.”

С името на Вела се учат и живеят студентите от Геолого-географския факултет към Софийския университет и техните преподаватели. Те са горди, че изучават същата наука — география, която Вела си беше избрала. Всяка година на 16 март, рождената дата на Вела, те посещават родния й град, лобното място и й дават клетва да бъдат всеотдайни на род и родина. В тихата вечер при запалени факли над смълчаното множество отекват думите, които не се забравят:

„Аз, народният студент...”

Животът, делото и саможертвата на Вела вдъхновиха в годините на свободата немалко поети и писатели, които й посветиха вдъхновени стихове, поеми, повести и разкази. Всички те търсят нравственото измерение на нейния подвиг и с това спомогнаха тя да заеме определено място в духовния свят на нашия съвременник и особено на младежта. Във всички стикове, посветени на Вела, пулсира един стремеж — да се пренесе героиката на борбата, на живота, на големите човешки идеали в нашето време, за да бъде вечно и безсмъртно единството на поколенията — най-гордата сила на нашия строй.

Патриотичен заряд и духовно богатство носят в себе си и вълнуващите спомени и есета, които написаха за Вела бойните й другари. Те са израз на едно живо усещане на Велиния образ като водещ пример към по-високи върхове на човешко съвършенство и патриотичен дълг.

Образът на Вела вдъхнови четката на много наши художници и скулптори, които вълнуващо и одухотворено го пресъздадоха в картини, портрети и скулптури.

Има един ден, в който българският народ пада на колене и скланя глава пред подвига на загиналите за нашата свобода — 2 юни. Настъпят ли тихите минути на тържествената заря, и над смълчаните редици между стотиците имена на герои, загинали за свободата на България, еква и нейното име, един ясен и отсечен младежки глас отвръща: „Загинала на 3 май 1944 г.”

Но ние знаем, Вела е с нас, Вела е в строя на живите и днес, и в утрешния ден на родината!

След победата името на Вела свято се тачи не само в нашата, но и в други страни.

През октомври хиляда деветстотин четиридесет и пета година у нас, в Каменица, за няколко дни дойдоха на гости тогавашният председател на Съюза на съветските писатели Николай Тихонов и публицистът Михаил Йовчук, водени от Кира Пехливанова. Поискали бяха да се запознаят с живота и съдбата на Вела., Това беше голям празник за семейството ни, голяма радост за всички. Да приемем у дома хора на великата съветска страна, И то какви,